— Мароканците удържаха на думата си като истински джентълмени — сподели доктор Рамос, пъхнал ръце в джобовете си. Отправяше се към колата, където Поте Галвес стоеше зад волана. Запалените фарове осветяваха голямата ивица от пясък и скали, и разбудените чайки, кръжащи изненадани на светлината.
— Да. Но заслугата е ваша, докторе.
— Не и идеята.
— Вие я реализирахте.
Доктор Рамос дръпна от лулата си, без да каже нищо. Трудно му беше на тактика на „Трансер Нага“ да формулира несъгласие или да покаже доволство пред една похвала. Но Тереса отгатваше, че е доволен. Защото, ако идеята за големия самолет — въздушния мост, както го наричаха те, — беше на Тереса, то очертаването на маршрута и оперативните детайли бяха дело на доктора. Новаторството беше в използването на полети на ниска височина и приземяването на тайни писти в операция от по-голям мащаб и с по-голяма доходност. Защото в последно време бяха възникнали проблеми. Две галисийски експедиции, финансирани от клана Корбейра, бяха осуетени от митническата охрана, една в Карибския басейн и друга край Португалия. Трета операция, изцяло реализирана от италианците — турски търговски кораб с половин тон на борда, на път от Буенавентура към Генуа, през Кадис, — завърши с пълен провал. Пратката беше конфискувана от полицията и осем човека се озоваха в затвора. Беше труден момент. След дълги размисли Тереса реши да рискува с методи, които преди години, в Мексико, заслужиха на Амадо Карильо прозвището „Господар на небето“. Давай смело, заключи тя. Защо да се напъва да измисля нещо ново, след като имаше образци в жанра. Така че накара Фарид Латакия и доктор Рамос да се потрудят. Ливанецът беше възроптал, разбира се. Винаги искат чудеса, все от него и прочие. А доктор Рамос се затвори с картите, чертежите и диаграмите си, пушеше лула след лула, не говореше, освен ако не се налагаше. Обмисляше маршрути, гориво, райони, места, непокрити от радара над морето между Мелиля и Алусемас, разстояния за прелитане на нивото на водата в посока изток-североизток, неохранявани зони за преминаване на испанската граница, ориентири от сушата, за да се управлява с просто око и без уреди, разход на гориво на голяма и малка височина, сектори, където среден самолет, летейки над морето, няма да може да бъде засечен. Дори сондира мнението на няколко въздушни диспечери, които щяха да са дежурни в съответните нощи и на съответните места, за да е сигурен, че никой нямаше да обърне внимание, ако на екрана на някой радар се появеше подозрителен сигнал. Летя и над пустошта на Алмерия в търсене на подходящо място за приземяване, отиде до планините на Ел Риф, за да се увери на място за условията на местните летища. Латакия намери самолета в Африка: стар „Авиокар С-212“, превозващ пасажери от Малабо до Бата, помощ от Испания за Екваториална Гвинея, построен през 1978 година и все още в движение. Двумоторен, с товарен капацитет два тона. Можеше да се приземи със седемдесет възела на писта от двеста и петдесет метра, ако преобърнеше витлата и извадеше елероните на четиридесет градуса. Покупката се извърши без проблеми чрез една връзка в посолството на Екваториална Гвинея в Мадрид — комисионната на търговското аташе отделно, оформиха я като фактура за закупуване на двигатели за моторници с полутвърди корпуси. Самолетът летя до Банги, където двата турбовитлови двигатели бяха прегледани и приведени в пълна изправност от двама френски механици. После кацна на писта от четиристотин метра в планините на Ел Риф, за да натовари кокаина. Да се намери екипаж не беше трудно. Сто хиляди долара за пилота — Ян Карасек, поляк, бивш летец в селскостопанската авиация, изпитан в нощните полети, транспортиращи хашиша за „Трансер Нага“ на борда на собствения им „Скаймастър“. Седемдесет и пет хиляди за помощник-пилота — испанеца Фернандо де ла Куева, бивш военен, летял с тези самолети, когато е бил във военновъздушните сили, преди да премине в гражданската авиация и да остане без работа след една реорганизация на персонала в „Иберия“. Сега фаровете на черокито осветяваха първите къщи на Карбонерас. Тереса погледна часовника на таблото. Двамата мъже, ориентирайки се по светлините на магистралата Алмерия — Мурсия и пресичайки я в близост до Нихар, трябваше да насочват самолета, като летяха все така ниско и избягваха трасето от електрически кули, грижливо очертано от доктор Рамос на въздушните им карти, към планината на Алхамиля. Завиваха бавно на запад и пускаха елероните, за да кацнат на тайното летище, осветявано от луната. Една кола стоеше в началото, друга — на триста метра по-нататък. Две кратки присветвания с фаровете, за да им покажат началото и края на пистата. Караха товар, оценяван на четиридесет и пет милиона долара, от които „Трансер Нага“ щеше да получи, като превозвач, сума, възлизаща на десет процента от стойността.