— Предполагам, разбира се, че има доказателства за това.
— Всъщност не. Съжалявам, но трябва да призная, че няма.
— В такъв случай не разбирам защо сте тук.
— Рутинно посещение.
— А-ха.
— Обикновено съдействие на правосъдието.
— А-ха.
Тогава капитан Кастро разказа на Тереса, че акция на градската полиция — надуваеми моторници, предназначени по всяка вероятност за трафик на наркотици, — била провалена от изтичане на информация и неочаквано вмешателство на Националната полиция. Агенти от полицията в Естепона се намесили преждевременно, влезли в хангар, където, вместо материала, по чиято следа била градската полиция, открили само две стари моторници извън употреба. Така останали без доказателства и без да задържат никого.
— Много съжалявам — каза Тереса. — Но не проумявам какво общо имам аз с това.
— Сега — нищо. Полицията опропасти акцията. Разследването ни пропадна напълно, защото някой е дал манипулирана информация на хората от Естепона. Никой съдия не би продължил работата с това, с което разполагаме.
— Да му се не види… И идвате да ми разкажете това на мен?
Тонът й накара мъжът и жената да се спогледат.
— В известна степен — твърдо каза капитан Кастро — смятаме, че вашето мнение ще ни е от полза. В този момент работим по половин дузина случаи, свързани със същия кръг.
Сержант Монкада се наведе напред на стола. Нито следа от червило или някакъв грим. Малките й очички изглеждаха уморени. Хремата. Алергията. Нощ, прекарана в работа, предположи Тереса. Дни наред, без да си измие косата. Златните обици проблясваха в пълно несъответствие с вида й.
— Капитанът има пред вид вашия кръг. Точно вашия.
Тереса реши да подмине враждебността на това вашия. Гледаше измачкания пуловер на жената.
— Не зная за какво говорите — обърна се тя към мъжа. — Моите отношения са открити за всички.
— Не този вид отношения — каза капитан Кастро. — Чували ли сте да се говори за „Кемикъл STM“?
— Никога.
— А за „Константин Гарофи ООД“?
— Да. Имам акции. Малък пакет.
— Колко странно. Според нашите справки, дружеството за внос и износ „Константин Гарофи“, със седалище в Гибралтар, е изцяло ваше.
Навярно трябваше да изчакам Тео, помисли си Тереса. Във всеки случай, сега вече не можеше да се върне назад. Повдигна едната си вежда.
— Надявам се, имате доказателства, за да твърдите това.
Капитан Кастро попипа мустака си. Клатеше леко глава, изразяващ съмнение, сякаш наистина пресмяташе до каква степен разполагаше или не с тези доказателства. Всъщност не, каза накрая той. За съжаление нямаме, макар че в този случай не е от голямо значение. Защото пристигна сводка. Молба за сътрудничество с американската ДЕА и колумбийското правителство, относно една пратка от петнадесет тона калиев перманганат, засечена на митницата на карибското пристанище на Картахена.
— Смятах, че търговията с калиев перманганат е свободна.
Беше се подпряла на подлакътника на стола и гледаше полицая с учудване, което изглеждаше истинско. В Европа да, беше отговорът. Но не и в Колумбия, където се употребява като необходима суровина за производството на кокаина. В САЩ покупката и продажбата му от определени количества нагоре се контролира, фигурира в списъка на дванайсетте съставки и трийсетте и трите химически субстанции, чиято търговия е следена от федералните закони. Калиевият перманганат, както може би — или вероятно, или несъмнено, — госпожата знае, е един от дванайсетте основни продукти за получаването на основното тесто и хлорхидрата на кокаина. Комбинирани с други химически субстанции, десет тона биха послужили за рафинирането на осемдесет тона дрога. За да употребим един добре познат израз, хич не е шега работа. Като изложи това, полицаят остана загледан в Тереса, безизразно, все едно това беше всичко, което имаше да казва. Тя преброи на ум до три. Дявол да го вземе. Започваше да я боли главата, но не можеше да си позволи да извади един аспирин пред тия двамата. Сви рамене.