14.
Шапките ще се окажат в повече.
Истина беше, че сполуката идваше и си отиваше. След един успешен период, тази година започна зле и стана още по-зле през пролетта. Към лошия късмет се прибавиха и други проблеми. Един „Скаймастър 337“ с двеста килограма кокаин се разби близо до Табернас при нощен полет. Пилотът, поляк, загина при катастрофата. Това накара испанските власти да бъдат нащрек и да засилят въздушната охрана. Малко след това се стигна до разчистване на вътрешни сметки между мароканските трафиканти. Войската и Кралската жандармерия усложниха отношенията си с хората от Ел Риф. Няколко лодки бяха заловени при неясни обстоятелства от едната и от другата страна на Протока. Тереса трябваше да отпътува за Мароко, за да нормализира положението. Полковник Абделкадер Чаиб беше изгубил влияние след смъртта на стария крал Хасан II и създаването на сигурна мрежа от връзки с новите силни хора на търговията с хашиш отне известно време и доста пари. В Испания съдебният натиск, насърчаван от пресата и общественото мнение, стана по-силен. Някои от легендарните „амос до фариня“ в Галисия паднаха, дори могъщият клан Корбейра преживя затруднения. В началото на пролетта една операция на „Трансер Нага“ завърши с неочакван провал. В открито море, на средата на пътя от Азорските острови към нос Сан Висенте, търговският кораб „Аурелио Кармона“ беше заловен от митническата охрана, когато пренасяше в трюмовете си топове с промишлено платно в метални опаковки, чиято вътрешност беше натъпкана с оловни и алуминиеви пластини, за да не могат нито рентгеновите, нито лазерните лъчи да открият петте тона кокаин, скрити в тях. Не може да бъде, бяха думите на Тереса, когато узна за случилото се. Първо, да имат тази информация. Второ, защото от седмици следим шибания „Петрел“ — плавателния съд за абордаж на митниците, — и той не се е помръднал от базата си. Затова имаме наш човек там вътре и затова му плащаме. Тогава доктор Рамос, пушейки с такова спокойствие, сякаш не бяха изгубени пет тона, а кутия тютюн за лула, отвърна „Затова не излезе «Петрел», шефке. Оставиха го безгрижно на пристанището, за да им повярваме, и излязоха тайно с бойни екипи и със своите «Зодиаци» на един влекач, даден им от Търговския флот. Тия момчета знаят, че имаме внедрена къртица в Митническата охрана, и ни изиграха“.
Тереса беше обезпокоена от случилото се с „Аурелио Кармона“. Не заради залавянето на пратката — загубите се подреждаха в колона до тази с печалбите и се включваха в предвижданията за бизнеса, — а заради очевидния факт, че някой ги беше издал и че митниците разполагат със секретна информация. Този път ни се разказа играта, реши тя. Хрумваха й три възможности за предателството: галисийците, колумбийците и собствените й хора. Макар и без особени сблъсъци, съперничеството й с клана Корбейра продължаваше, дискретни подлагания на крак — нещо от рода на „чакам те, нищо няма да направя, за да те съборя, но ако се подхлъзнеш, сбогом и всичко най-хубаво“. Проблемът можеше да идва от тях, предвид общите им доставчици. Ако бяха колумбийците, работата беше лесна: само щеше да им подаде данните и те щяха да се задействат както си знаят, прочиствайки собствените си редици. Имаше и трета възможност — информацията да е изтекла от „Трансер Нага“. Предвид това, беше необходимо да вземе нови предпазни мерки: да ограничи достъпа до важната информация и да заложи капани с белязани данни, да проследи дирята и да види къде свършва. Но това отнемаше време. Да разпознае птичката по курешките й.
— Мислила ли си за Патрисия? — попита я Тео.
— Хей, не се заяждай. Не ставай гадняр.
Намираха се в Ла Алморайма, на един хвърлей от Алхесирас: стар манастир сред гъсто израсли коркови дъбове, превърнат в малък хотел с ресторант, където сервираха дивеч. Понякога отиваха там за ден-два и наемаха строгите и оскъдно мебелирани стаи, които гледаха към вътрешния двор. Бяха вечеряли еленски бут и круши с червено вино. Сега пушеха и пиеха коняк и текила. Нощта беше приятна за сезона, през отворения прозорец чуваха песента на щурците и ромона на стария фонтан.
— Не твърдя, че издава информация — каза Тео. — Само, че е станала приказлива. И неблагоразумна. И че се свързва с хора, над които нямаме контрол.