Тереса погледна навън, към лунната светлина, промъкваща се през листата на асмата, варосаните зидове и древните каменни арки. Още едно място, което й напомняше за Мексико. От това до разкриването на неща като онази работа с кораба има голяма разлика, каза тя. А и на кого би могла да го разкаже? Тео се вгледа в нея, без да отговори нищо. Не е нужно да го е казала специално на някой, каза той накрая. Виждаш каква е напоследък, изпада в безсмислени бълнувания и фантазии, в пристъпи на параноя, има странни прищевки. Много приказва. Достатъчни са една недискретност тук, един коментар — там, за да извади някой заключения. Преживяваме лош период, съдиите са по петите ни, над хората се оказва натиск. Дори Томас Пестаня се държи на разстояние в последно време, за всеки случай. Този тип вижда надалеч, като ревматиците, които предусещат дъжда. Все още можем да го управляваме, но ако има скандали, прекалено напрежение и нещата се объркат, накрая ще ни обърне гръб.
— Ще издържи. Знаем много за него.
— Това не винаги е достатъчно — Тео доби изражение на човек, опитен в светските работи. — В най-добрия случай ще го неутрализира, но няма да го принуди да ни сътрудничи… Има си свои проблеми. Прекалено много полицаи и съдии могат да го подплашат. А не е възможно да се купят всички полицаи и всички съдии — взря се в нея. — Дори ние не можем.
— Нали не искаш да хвана Пати и да я измъчвам, докато ни разкаже какво говори и какво — не?
— Не. Само те съветвам да я държиш настрани. Има всичко, от което се нуждае. Ще се разкайваме за грешката си, ако продължим да я държим в течение на всичко.
— Това не е вярно.
— Добре, почти на всичко. Влиза и излиза, като че ли е у дома си. — Тео докосна многозначително носа си. — Губи контрол. Отдавна е така. И ти също го губиш… Имам предвид контрола над нея.
Този тон, каза си Тереса. Не ми харесва този тон. Моят контрол си е моя работа.
— Пати продължава да ми е съдружничка — възрази тя, раздразнена. — И твоя шефка.
Шеговита усмивка заигра по устните на адвоката. Погледна я, сякаш се питаше дали говори сериозно. Но не каза нищо. Вашата история е много любопитна, беше споменал той веднъж. Тази странна връзка около приятелството, което е престанало да съществува. Ако имаш дългове, платила си ги многократно. Колкото до нея…
— Продължава да е влюбена в теб — каза накрая Тео след кратко мълчание, като разклащаше леко коняка в огромната си чаша. — Това е проблемът.
Думите му се изплъзваха тихо, почти една по една. Не се меси там, помисли си Тереса. Ти — не. Точно ти — не.
— Странно е, че го казваш — отвърна тя. — Тя ни запозна. Тя те доведе.
Тео сви устни. Отмести очи и отново я погледна. Изглежда, размишляваше. Приличаше на човек, който се двоуми между верността си към двама души или по-скоро премерва всяка една от тях. Една отдавнашна преданост, избледняла. С изтекъл срок.
— Познаваме се добре — рече накрая. — Или се познавахме. Затова зная какво говоря. От самото начало тя знаеше, че това между теб и мен ще се случи… Не зная какво е имало в Ел Пуерто де Санта Мария, нито ме интересува. Никога не съм те питал. Но тя не забравя.
— Въпреки това — настоя Тереса, — Пати ни сближи, теб и мен.
Тео задържа дъха си, сякаш щеше да въздъхне, но не го направи. Гледаше венчалната халка на лявата си ръка, подпряна на масата.
— Може би те познава по-добре, отколкото си мислиш — каза той. — Вероятно е решила, че се нуждаеш от човек в няколко аспекта на думата. И че с мен няма рискове.
— Какви рискове?
— Да се влюбиш. Да си усложниш живота — усмивката на адвоката омаловажаваше думите му. — Навярно ме е видяла като заместник, не като съперник. И според мен е била права. Никога не си ме оставяла да отида по-нататък.
— Този разговор започва да не ми харесва.
Сякаш беше чул Тереса, Поте Галвес се появи на вратата. Носеше мобилен телефон в ръката и беше по-мрачен от обичайното. Какво има, Пинто. Стрелецът изглежда не се решаваше, запристъпва от крак на крак, без да прекрачва прага. С цялото си уважение. Много съжалявам, че ви безпокоя, каза той накрая. Но ми се струва, че е важно. По всичко личи, че госпожица Пати има проблеми.
Беше повече от проблем, увери се Тереса в спешното отделение на болницата в Марбеля. Картината беше типична за събота вечер: линейки отвън, носилки, викове, хора в коридорите, сноване на лекари и медицински сестри. Намериха Пати в кабинета на дежурния лекар, явно разтревожена: сако, наметнато върху раменете, панталон в землист цвят, половин изпушена цигара, смачкана в пепелника, и друга в ръката й, контузия на челото, петна от кръв по ръцете и блузата й. Чужда кръв. Имаше и двама униформени полицаи в коридора, едно мъртво младо момиче на носилка и една кола, новият ягуар кабриолет на Пати, разбил се в едно дърво при завой на пътя за Ронда, с празни бутилки на пода и десет грама кокаин, пръснати по седалките.