Накрая времето се промени. Барометърът се понижи с пет милибара за пет часа. Задуха силен източен вятър. Капитанът поглеждаше Тереса, седнала отзад на кораба и после поглеждаше Поте Галвес. Така че последният отиде и й каза, времето се разваля, господарке. Може би ще искате да дадете някаква заповед. Тереса го погледна, без да каже нищо. Стрелецът се върна при капитана и сви рамене. Тази нощ, когато източният вятър набра сила от шест-седем възела, „Синалоа“ продължи да плава, клатушкайки се, с намалена наполовина мощност, с галс към вълните и вятъра, а пяната заливаше в тъмнината предната част на яхтата и мостика. Тереса стоеше в кабината, беше изключила автоматичния пилот и управляваше руля, осветена от червеникавата светлина на поставката с компаса, с едната ръка на кормилото, с другата — на лоста на двигателите. В това време капитанът, вахтеният и Поте Галвес, който се чувстваше страшно зле, я наблюдаваха от задната каюта, вкопчени в столовете и масата, и разливаха кафето си всеки път, когато „Синалоа“ се накланяше ужасяващо на едната или на другата страна. На три пъти Тереса излиза на чист въздух, брулена от вятъра, за да повръща през борда. Връщаше се на руля, без да продума, с разрошена, мокра коса, със сенки от безсъние около очите и запалваше нова цигара. Никога преди не й беше ставало лошо. Времето се успокои на разсъмване, вятърът намаля и сива светлина изглади жестокото море, превръщайки го в оловна повърхност. Тогава тя заповяда да се връщат към пристанището.
Олег Язиков дойде по времето за сутрешна закуска. Джинси, разкопчано тъмно сако, поло, спортни обувки. Рус и як, както винаги, макар в последно време да беше се поразширил в кръста. Тереса го прие на верандата към градината, срещу басейна и моравата, простираща се под върбите до зида покрай плажната ивица. Почти два месеца не се бяха виждали, от една вечеря, на която Тереса го предупреди за неизбежното затваряне на „Юръпиън Юниън“, руска банка в Антигуа, използвана от Язиков за прехвърляне на фондове в Америка. Това спести на мъжа от Солнцево някои проблеми и много пари.
— Колко време мина, Теса. Да.
Този път той беше поискал да се срещнат. Телефонно обаждане предишната вечер. Не се нуждая от утеха, беше нейният отговор. Не става дума за това, отвърна руснакът. Ниет. Само малко по бизнес и малко по приятелски. Знаеш. Да. Както обикновено.
— Искаш ли една чашка, Олег?
Руснакът, който си мажеше препечена филия с масло, остана загледан в текилата на Тереса до чашата й с кафе и в пепелника с четири угарки. Тя беше по анцуг, облегната на плетения стол, протегнала боси крака върху мозайката с цвят на охра. Разбира се, че не искам чашка, каза Язиков. Не в този час, за Бога. Аз съм само гангстер от бившия СССР. Не мексиканка с двоен стомах. Да. От гъвкав азбест. Далеч не съм такъв „мачо“ като теб.
Разсмяха се. Виждам, че можеш да се смееш, каза Язиков, изненадан. А защо да не мога, отвърна Тереса, издържайки на светлия поглед на мъжа. Във всеки случай, имай предвид, че за нищо на света няма да говорим за Пати.