По онова време Сесар Батман Гуемес, стъпил буквално с двата крака на земята, започваше да се издига в мафията на Синалоа. Мексиканските групировки ставаха независими от доставчиците в Меделин и Кали. Качваха цените, караха ги да им плащат с все по-големи количества дрога и самите те търгуваха с колумбийската дрога, преди това само транспортирана от тях. Това спомогна за възхода на Батман в местната йерархия. След няколко кървави разчиствания на сметки, с цел да се стабилизира пазара и конкуренцията — понякога те започваха с дванадесет-петнадесет трупа, чужди и свои — и след като бяха назначени на заплата колкото се може повече полицаи, военни и политици, включително митничари и гринговци от имиграционните служби, пакетите с неговия знак — един малък прилеп, започнаха да преминават река Браво с големи камиони. Занимаваше се с всичко — с гума22 от планината, с кока, с марихуана. Живея от три животни, казваше текстът на една песен, която била поръчана на група от улица „Франсиско Виля“: моят папагал, моят петел и моята козичка23. Почти по същото време дон Епифанио Варгас, дотогава шеф на Гуеро Давила, започваше да се специализира в наркотици с бъдеще, като „кристал“ и екстази: имаше собствени лаборатории в Синалоа и Сонора, а също и от другата страна на границата с гринговците. Ако американците искат да яздят, казваше той, аз сам ще им оседлая кобилата. За няколко години, с малко стрелба и не много материал за гробището, действайки предпазливо и полека, Варгас успя да се превърне в първия мексикански магнат сред предвестниците на фината дрога като ефедрина, който внасяше без проблеми от Индия, Китай и Тайланд, и в един от основните производители на метамфетамин на север и на юг от границата. Започна да навлиза и в политиката. С легалните сделки и с нелегалните, прикрити зад фармацевтично дружество. Кокаинът и „Нортеня де Авиасион“ му идваха в повече. Така че продаде фирмата за въздушен транспорт на Батман Гуемес. Така Гуеро Давила, който предпочиташе да продължава да лети, вместо да печели пари, смени шефа си. По това време Гуеро вече си бе купил къща на два етажа в квартал „Лас Кинтас“, вместо старото черно бронко караше друго, последен модел, и живееше с Тереса Мендоса.
Тогава нещата започнаха да се объркват. Раймундо Давила Пара не беше дискретен човек. Не му прилягаше да доживее до старини, затова предпочиташе да изживее всичко бързо. От нищо не му пукаше, както казват планинците. И най-вече го погубваше голямата му уста, тя в крайна сметка погубва и акулите. Като последен глупак се хвалеше с извършените подвизи и с тези, които предстояха. Обичаше да казва: по-добре пет години да живея като цар, отколкото петдесет в хомот. Така, лека-полека, до ушите на Батман Гуемес започнали да достигат слухове. Гуеро мамел, като прекарвал и своя стока наред с чуждата, възползвал се от пътуванията, за да прави и собствени сделки. Стоката му я подсигурявал бивш полицай — Гуадалупе Пара, познат още като Лупе ел Чино или Чино Пара, който бил негов братовчед и имал връзки. Обикновено ставало дума за кокаин, конфискуван от полицаите, те хващали двадесет килограма, декларирали пет от тях, а останалите пускали в обращение. Това било много, ама много лошо, не това, дето вършели хората на реда, а това, че Гуеро си въртял собствен бизнес. Защото вече вземал куп пари за работата си, а правилата са си правила, и да правиш частни превозвания в Синалоа, зад гърба на шефовете, е най-сигурният начин да си навлечеш неприятности.
— Когато живееш опасно — отбеляза Батман Гуемес онази вечер, с бира в едната ръка и чиния печено месо в другата, — трябва да работиш честно.
Накратко: Гуеро много си отварял устата, а и гадният му братовчед не се оказал стока. Безогледен, мърляч и глупак, Чино Пара бил от онези идиоти, които наемаш да прекарат камион с кокаин и те ти докарват камион с пепси-кола. Натрупал бил дългове, имал нужда да смърка кока на всеки половин час, падал си по големи коли, а жена си и трите дечица бил настанил в луксозна къща в най-скъпата част на „Лас Кинтас“. И за капак: зелените гущери заминавали така лесно, както идвали. Двамата братовчеди решили да сътворят една собствена операция, с размах: превозването на една пратка, която хората на реда държали скрита в Ел Салто, Дуранго, и за която имало купувачи в Обрегон. Както обикновено, Гуеро летял сам. Възползвайки се от едно пътуване до Мексикали с четиринадесет кутии от свинска мас, всяка една от тях напълнена с двадесет килограма хероин, той се отбил, за да вземе петдесет килограма от райския прах24, всичкият надлежно опакован в пакети. Но някой го издал, а друг решил да му подреже крилцата.