— Не съм дошъл за това — Язиков си сипа кафе и задъвка замислено препечената си филия. — Има неща, които трябва да ти разкажа. Няколко.
— Първо закуси.
Денят беше светъл и водата в басейна отразяваше турскосиньото небе. Хубаво беше на верандата, сгряна от източното слънце, сред храстите, бугенвилеите и буйните цветя, огласена от птичи трели. Изядоха филиите, без да бързат, изпиха кафето, Тереса изпи и текилата. Бъбреха за незначителни неща и съживяваха отдавнашната си връзка, както правеха обикновено, когато бяха само двамата: съучастнически мимики, споделени кодове. Двамата се познаваха добре. Знаеха кои думи трябваше да се кажат и кои — не.
— Първо най-важното — каза Язиков по-късно. — Има една поръчка. Нещо голямо. Да. За моите хора.
— Това означава абсолютен приоритет.
— Харесва ми тази дума. Приоритет.
— Трябва ви трева?
Руснакът поклати отрицателно глава.
— Хашиш. Шефовете ми се сдружиха с румънците. Искат да снабдят няколко пазара там. Да. С един удар. Да покажат на ливанците, че има и други доставчици. Нужни са им двадесет тона. Марокански. Първо качество.
Тереса сбърчи вежди. Двадесет хиляди килограма са много, каза тя. Първо трябва да се набавят, а моментът не е особено подходящ. При тези политически промени в Мароко още не е ясно на кого може да се има доверие и на кого не. Тя дори държеше малко количество кокаин в Агадир от месец и половина, не се осмеляваше да го пипа, преди нещата да й се изяснят. Язиков слушаше внимателно и накрая направи гримаса в знак на съгласие. Разбирам. Да. Ти решаваш, отбеляза той. Но ще ми направиш голяма услуга. Моите хора имат нужда от този „шоколад“ до един месец. И съм договорил цени. Чу ли. Добри цени.
— Цените са последна грижа. С теб те нямат значение.
Мъжът от Солнцево се усмихна и каза „благодаря“. После влязоха в къщата. В дъното на хола, обзаведен с кожени кресла и ориенталски килими, се намираше кабинетът на Тереса. Поте Галвес се появи в коридора, погледна Язиков, без да каже дума, и отново изчезна.
— Как е твоят ротвайлер? — попита руснакът.
— Е, още не ме е убил.
Смехът на Язиков изпълни хола.
— Кой би казал — подхвърли. — Когато го видях за първи път.
Отидоха в кабинета. Всяка седмица къщата беше преглеждана от един специалист по електронен контрашпионаж, човек на доктор Рамос. Дори и при това положение там нямаше нищо компрометиращо, само работна маса, компютър с безукорно чист харддиск, големи шкафове с морски карти, географски карти, годишни справочници и последното издание на сборника „Океански маршрути за света“. Навярно бих могла да го направя, каза си Тереса. Двадесет тона. Петстотин пакета от по четиридесет килограма. Камиони за превозването от планините на Ел Риф до крайбрежието, един голям кораб, масирано товарене в марокански води, при много добра координация на местата и точните часове. Пресметна бързо: две хиляди и петстотин мили между Алборан и Констанца, на Черно море, през териториалните води на шест страни, включително егейските протоци Дарданелите и Босфора. Това изискваше проверка на логистиката и точност на тактиката. Много предварителни разходи. Дни и нощи на работа за Фарид Латакия и доктор Рамос.
— Става — рече накрая тя, — стига да ми осигуриш безпрепятствено разтоварване на румънското пристанище.
Язиков кимна. Разчитай на това, рече той. Изучаваше картата Imray М20, тази на източното Средиземноморие, разстлана на масата. Изглеждаше разсеян. Може би ще е уместно, намекна той накрая, да обмислиш добре с кого ще подготвиш тази операция. Да. Каза го замислено, без да отмества поглед от картата. Изчака още малко и едва тогава вдигна очи. Да, повтори той. Тереса разбра посланието. Беше го разбрала от първите думи. Това „може би ще е уместно“ беше знак, че нещо не беше наред в цялата работа. Да обмислиш добре. С кого ще подготвиш. Тази операция.
— Хайде, давай — каза тя. — Разкажи ми всичко.
Съмнителен сигнал на екрана на радара. Старата празнота в стомаха, познато усещане, внезапно стана по-дълбока. Има един съдия, каза Язиков. Мартинес Пардо, познаваш го прекрасно. От „Аудиенсия Насионал“. По петите ни е и не от скоро. На теб, на мен. На други. Но си има предпочитания. Ти си му любимката. Работи с градската полиция, с митническата охрана. Да. И натиска здраво.