— Кажи каквото имаш да ми казваш — Тереса ставаше нетърпелива.
Язиков я гледаше и не се решаваше. Отмести очи към прозореца, накрая пак се обърна към нея. Имам хора, които ми разправят разни работи, поде той. Плащам и те ме информират. Онзи ден някой е говорил в Мадрид за твоята последна работа. Да. Заловения кораб. На това място Язиков се спря, направи няколко крачки из кабинета, забарабани с пръсти по морската карта. Поклащаше леко глава, сякаш намекваше: приеми това, което ще ти кажа, внимателно, като с пинсети, Теса. Не отговарям дали е истина или не.
— Струва ми се, че галисийците са ме накиснали — изпревари го тя.
— Не. Според това, което ми беше разказано, информация не е изтекла оттам. — Язиков направи дълга пауза. — … Излязла е от „Трансер Нага“.
Тереса искаше да възрази, да каже, че е невъзможно, че е проверила основно всичко. Но не го направи. Олег Язиков никога не би й разправял клюки. Направи набързо някои връзки, запрехвърля хипотези, въпроси и отговори. Започна да възстановява факти. Но руснакът вече караше направо. Мартинес Пардо притиска някого от твоето обкръжение, продължи той. В замяна на имунитет, пари или кой знае на какво. Може да е истина, може да е вярно само отчасти. Не зная. Но източникът ми е първокласен. Да. Никога досега не ме е подвеждал. И като имаме предвид, че Патрисия…
— Тео е — прошепна тя внезапно.
Язиков остана със зяпнала уста. Знаела си, каза той учуден. Но Тереса отрече с поклащане на глава. Пронизваше я странен студ, който нямаше нищо общо с босите й крака на килима. Обърна се с гръб към Язиков и загледа вратата, сякаш самият Тео щеше да влезе всеки момент. Кажи ми как, по дяволите, питаше зад нея руснакът. Ако не си го знаела, защо сега го знаеш. Тереса мълчеше. Не го знаех, мислеше тя. Но е вярно, че сега изведнъж го зная. Такъв е шибаният живот, такива са мръсните му шеги. Дявол да го вземе. Беше съсредоточена, опитваше се да подреди мислите си според разумните приоритети. Не беше лесно.
— Бременна съм — каза тя.
Излязоха да се разходят по плажа. Поте Галвес и един от бодигардовете на Язиков ги следваха от разстояние. Имаше мъртво вълнение. Водата се пенеше около облите камъни и мокреше нозете на Тереса, все още боса. Вървяха близо до брега. Водата беше много студена, но от нея се чувстваше по-добре. С буден ум. Вървяха така на югоизток, по мръсния пясък, който се простираше сред камъни и водорасли до Сотогранде, Гибралтар и Протока. В продължение на няколко крачки говореха, после мълчаха, премисляйки казаното и премълчаното. И какво ще правиш, беше попитал Язиков, когато най-сетне осмисли новината. С едното и с другото. Да. С детето и с бащата.
— Още не е дете — възрази Тереса. — Още не е нищо.
Язиков кимна, сякаш тя беше потвърдила мислите му. Във всеки случай това не разрешава другото. То е само едната половина на проблема. Тереса се обърна, отмахна косата от лицето си и го изгледа внимателно. Не съм казала, че първата половина е разрешена, уточни тя. Само казвам, че още не е нищо. Още не съм взела решение кое ще бъде, и кое — не.
Руснакът се взираше в нея, търсеше по лицето й вълнение, нови, непредвидени знаци.
— Страхувам се, че не мога. Теса. Да ти дам съвет. Ниет. Не е по моята част.
— Не те моля за съвет. Само да се разхождаш с мен, както винаги.
— Това мога — Язиков най-сетне се усмихна, рус, добродушен, като мечок. — Да. Да го направя.
Една рибарска лодка беше изкарана на пясъка. Тереса винаги минаваше покрай нея. Боядисана в бяло и синьо, много стара и занемарена. Имаше дъждовна вода на дъното, пластмасови боклуци и празна бутилка от безалкохолна напитка. При носа, изтъркан, едва се четеше надписът:
„Надежда“.
— Никога ли не се уморяваш, Олег?
Понякога, отговори руснакът. Но не е лесно. Не. Да кажа, стигнах дотук, оставете ме да се оттегля. Имам жена, додаде той. Много красива. Мис Санкт Петербург. Син на четири години. Достатъчно пари, за да живея до края на дните си без проблеми. Да. Но съществуват съдружници. Отговорности. Задължения. И не всички биха приели, че се оттеглям. Не. Недоверчиви са по природа. Ако си тръгнеш, ще ги уплашиш. Знаеш прекалено много за прекалено много хора. И те знаят прекалено много за теб. Ти си потенциална опасност. Да.
— Каква представа извиква у теб думата „уязвим“? — попита Тереса.
Мъжът помисли малко. Не го владея добре, рече накрая. Испанския. Но зная какво имаш предвид. Едно дете те прави уязвим.