Извади лулата от устата си и сподави една прозявка. Беше почти единадесет часа сутринта, след дълга нощ, прекарана на работа в офиса в Сотогранде: голяма къща с градина, снабдена с най-модерна осигурителна система и видеокамери за наблюдение, която от две години заместваше стария апартамент на спортното пристанище. Поте Галвес беше на пост в преддверието, двама охранители обикаляха в градината. В заседателната зала имаше телевизор, един лаптоп с принтер, два кодирани безжични телефона, табло за графиките с маркери, поставени на стойка, мръсни чаши от кафе и пепелници, препълнени с угарки върху голямата маса. Тереса току-що беше отворила прозореца, за да проветри помещението. С нея, освен доктор Рамос бяха Фарид Латакия и операторът по телекомуникациите на Тереса, проверен млад гибралтарски инженер, който се казваше Алберто Рисокарпасо. Те бяха така наречения от доктор Рамос „кризисен кабинет“: затворен кръг, представляващ главния оперативен щаб на „Трансер Нага“.
— „Тарфая“ — казваше Латакия — ще чака в Алусемас, където ще чистят трюмовете. Готова за отплаване и заредена с гориво. Безобидна. Спокойна. Ще я извадим едва два дни преди срещата.
— Звучи добре — рече Тереса. — Не ми се ще да се размотава цяла седмица тук, докато привлече вниманието.
— Нямай грижа. Лично аз се заемам.
— Екипажът?
— Почти всички са мароканци. Капитан е Черки. Човек на Ахмед Чакор, както обикновено.
— На Ахмед Чакор не винаги може да му се има доверие.
— Зависи колко му се плаща — ливанецът се усмихваше. „Всичко зависи от това колко се плаща на мен“, казваше усмивката му. — Този път не сме изложени на опасност.
С други думи, и този път ще се бръкнеш за допълнителна комисионна, каза си Тереса. Риболовен кораб плюс друг кораб, плюс хората на Чакор прави цяло състояние. Видя, че Латакия се усмихваше още по-широко, отгатнал мислите й. Този кучи син поне не го крие, реши тя. Прави го открито, съвсем непринудено. И винаги знае къде е границата. После се обърна към доктор Рамос. Какво става с лодките, заинтересува се тя. Колко броя са предвидени за прекачването. Докторът имаше пред себе си разтворена карта 773 на британското адмиралтейство с подробно изображение на мароканския бряг между Сеута и Мелиля. Посочи едно място с лулата си, три мили на север, между скалата Велес де ла Гомера и Ксауен.
— Разполагаме с шест — каза той. — За две пътувания с по хиляда и седемстотин килограма всяко… С риболовния кораб, движещ се по тази линия, всичко може да свърши за по-малко от три часа. Товарът вече чака в Баб Берет и Кетама. Местата за товарене на кораба ще бъдат Рокас Неграс, Кала Траидорес и устието на Местакса.
— Защо да го разхвърляме толкова?… Не е ли по-добре всичко наведнъж?
Доктор Рамос я погледна сериозно. Ако беше зададен от друг, въпросът щеше да засегне тактика на „Трансер Нага“. Но при Тереса това беше нормално. Беше свикнала да контролира всичко, до най-малката подробност. Беше добре за нея, беше добре и за останалите, защото отговорността за успехите и провалите винаги се разпределяше и после не се налагаше да се обясняват много-много. Педантична, имаше навика да казва Фарид Латакия с образния си средиземноморски език, докато ти строши яйцата. Не и пред нея, разбира се. Но Тереса го знаеше. Всъщност знаеше всичко за всички. Внезапно се улови, че мисли за Тео Алхарафе. Висящ проблем, предстоеше й да го разреши в близките дни. Поправи се на ум. Знаеше почти всичко за почти всички.
— Двадесет хиляди килограма накуп на едно място са много — обясняваше докторът, — дори с мароканските полицаи на наша страна… Предпочитам да не привличам толкова внимание. Така че ще го представим на мароканците като три различни операции. Идеята е половината от пратката да се натовари на определено място с шест лодки едновременно, една четвърт — на второ място, само с три лодки, и останалата четвърт — в трета точка, с останалите три… По този начин ще намалим риска и на никого няма да се налага да се връща да товари на същото място.
— Какво се очаква да бъде времето?
— В този сезон не може да е лошо. Разполагаме с три дни, последният с новолуние, в началото на нарастването на луната. Може да има мъгла и това да усложни срещите. Но всяка лодка ще е снабдена с GPS, риболовния кораб — също.
— Комуникациите?
— Както обикновено: кодирани мобилни телефони за лодките и кораба, Интернет — за големия кораб. Радиостанции STU — за маневрата.