Махна се от прозореца и отиде да вземе цигара от масата. Пакетът „Фарос“ продължаваше да е до „Зиг-Зауер“-а и трите пълнителя с 9-милиметрови куршуми. В началото Тереса не беше свикнала с този пистолет и Поте Галвес прекара една сутрин да я учи, докато свикна да го разглобява и сглобява със затворени очи. Ако дойдат през нощта и патронът засече в цевта, шефке, по-добре да можете да се оправите, без да светвате. Сега стрелецът се приближи със запалена кибритена клечка, кимна леко с глава, когато тя му благодари и после отиде на мястото до прозореца, заемано досега от Тереса, да хвърли един поглед навън.
— Всичко е наред — каза тя, издишвайки дима.
Беше истинско удоволствие да пуши „Фарос“ след толкова години. Стрелецът сви рамене, давайки да се разбере, че в Кулиакан думата „наред“ е относителна. Сетне отиде в коридора и Тереса го чу да говори с един от федералните в къщата. Трима вътре, шест в градината, двадесет военни отвън, сменяха се на всеки дванадесет часа и държаха настрани журналистите и лошите, които в тези часове несъмнено обикаляха наоколо в очакване на удобен случай. Питам се, пресметна наум, колко ще даде за трупа ми депутатът и кандидат за сенатор на Синалоа дон Епифанио Варгас.
— Колко смяташ, че струваме, Пинто?
Отново се беше появил на вратата, с онзи вид на недодялан мечок, който придобиваше, когато се страхуваше, че прекалено се набива на очи. Външно спокоен, както обикновено. Но тя видя, че зад леко притворените клепачи, тъмните му недоверчиви очи не спираха да претеглят на кантар обстановката.
— Мен ме очистват гратис, шефке… Но вие се превърнахте в голяма хапка. Никой не би се рискувал, ако не е за сочна сума.
— Същите хора ли ще бъдат или ще дойдат отвън?
Мъжът изсумтя, набръчка чело и размърда мустаци.
— Предполагам, че отвън — каза той. — Наркобосовете и полицаите са еднакви, но не винаги, макар понякога да… Разбирате ли ме?
— Горе-долу.
— Това е самата истина. А измежду военните полковникът ми се струва най-свестният. Човек от класа… От тия, дето командват парада.
— Ще видим, нали?
— Ами така ще е много, ама много добре, господарке. Да видим най-сетне и да се бием.
Тереса се усмихна, като чу тези думи. Разбираше стрелеца. Очакването винаги се оказваше по-лошо от самия сблъсък, колкото и тежък да се окажеше той. Във всеки случай тя беше взела допълнителни мерки. Профилактично. Не беше неопитна хлапачка, страхуваше се и познаваше учителите си. Пътуването до Кулиакан беше предшествано от информационна кампания на съответните нива, включително и местната преса. Само Варгас, това беше девизът. Нито доносничество, нито предателство, нито клеветничество: решаване на личен въпрос, нещо като дуел, а останалите да се наслаждават на представлението. В безопасност. Нито едно име повече, нито една дата. Нищо. Само дон Епифанио, тя и призракът на Гуеро Давила, погълнат от пламъците в Еспинасо дел Диабло преди дванадесет години. Не ставаше дума за издайничество, а за строго ограничено, лично отмъщение. Това лесно можеше да се разбере в Синалоа, където на първото се гледаше с лошо око, а второто беше нещо обичайно, нормален начин за попълване на гробищата. Такова беше споразумението в хотел „Пуенте Романо“ и мексиканското правителство прие. Едно конкретно свидетелско показание и едно конкретно име. Нито Сесар Батман Гуемес, нито останалите босове, които в друго време бяха близки на Епифанио Варгас, трябваше да се чувстват застрашени. Очакваше се това да е успокоило достатъчно Батман и другите. Това увеличаваше и възможностите за оцеляване на Тереса и намаляваше фронтовете за покриване. В крайна сметка в хищното преследване на пари и в наркополитиката на Синалоа дон Епифанио беше някога, не толкова отдавна, съюзник, местен лидер, но също така конкурент и рано или късно враг. На мнозина щеше да им дойде добре, ако някой го извадеше от играта на толкова ниска цена.