— Ами Водната мина? — питам. — В географско отношение тя е най-далеч оттук, но ще можем да се движим по брега, където планините ще ни прикриват. Тук-там сигурно ще се натъкнем на по-малки селца, но можем или да ги заобиколим, или да им попречим да направят каквото и да било, така че няма да представляват особена заплаха. Водните пазители може и да нямат физическата сила на Огнените, но Артемизия е достатъчно силна, а освен това се сещам за няколко военни хитрости, които можем да осъществим с помощта на илюзиите.
Всички се споглеждат, но никой не бърза да реагира.
— Получихме вест от шпионите, които изпратихме в дома на новия тейн — казва след малко Сандрин. — Изглежда, са му съобщили, че крал Етристо не е… особено доволен, че си избягала от Ста Криверо и си задигнала хората, които са негова собственост.
— Вие сте бежанци — изтъквам аз, — а не негова собственост.
Но си спомням как бежанците, с които се запознах, работеха най-тежката работа, която никой друг не желаеше, и получаваха за нея жалки подаяния. В очите на стакриверите те наистина бяха роби.
— Така е — потвърждава Сандрин. — Но корабите, които открадна, бяха негова собственост — напомня ми той. — Така или иначе, смятам, че загубата на бежанците му причинява също толкова главоболия, колкото и тази на корабите.
— Вярно — въздъхвам. — Забравих за корабите. Колко е ядосан?
— Достатъчно, за да започне да крои заговори с императрицата по-активно от преди. Получихме вест, че стакриверските и каловаксийските посланици ще направят размяна след пет дни.
— Размяна — казвам бавно. — Какво ще разменят?
— Най-вероятно стакриверски войници — обажда се Драгонсбейн. — Във всеки случай синът на Етристо, принц Аварик, ще отиде там, за да се погрижи лично за изпълнението на уговорката, от което можем да предположим, че е важно. Размяната ще се състои във Водната мина. Нашите източници твърдят, че стакриверите ще пристигнат някъде по пладне след пет дни, а размяната ще стане по залез-слънце. Ако тръгнем натам, ще се натъкнем право на тях.
Нещо в този разказ ми изглежда странно, но ми трябва малко време, за да разбера какво.
— Те не биха изпратили Аварик чак тук само за да доведе войниците — той не е пълководец, няма никакъв опит. А армията на Ста Криверо е в най-добрия случай второкласна. Ти сама го каза — те никога не са били принудени да водят война. Защо е тази размяна?
Майли свива рамене.
— Независимо от това техният брой значително ни превъзхожда.
Поклащам глава.
— Няма логика. Има нещо друго. А крал Етристо? Той какво ще спечели?
— Водната мина — отвръща Драгонсбейн. — Нашата сделка може и да се е провалила, но той е все така решен да получи мината.
Да, с тази ужасяваща суша, която грози Ста Криверо, той със сигурност има такова намерение. Но по някаква причина това обяснение ми се струва още по-нелогично.
— Значи, крал Етристо изпраща своя наследник чак дотук, в една страна, разкъсвана от война, и очаква Аварик да се върне с празни ръце и едно голо обещание? Няма никаква причина принцът да идва лично.
Сандрин накланя глава на една страна.
— Значи, смяташ, че има нещо друго?
— Да — отвръщам. — Не знам какво с то, но щом и стакриверите, и каловаксийците го желаят така отчаяно, и аз го искам.
Замлъквам и поглеждам картата, сякаш в нея са скрити отговори, а не само наименования и пътища.
— Може би ще влезем в капан — казвам замислено. — Или пък ще можем да вкараме тях в капан.
— Как? — пита Драгонсбейн.
— С помощта на илюзиите — пояснявам аз. — Със силата на Водната мина. Ако стакриверите пристигнат по пладне, кога ще се срещнат с каловаксийците?
Драгонсбейн и Майли се споглеждат.
— Пътят от столицата е по-кратък — отговаря Драгонсбейн. — Те ще тръгнат с коне. Групата им навярно ще е малка. Предполагам, че ще се опитат да стигнат там по същото време.
Бавно кимвам.
— Можем ли да забавим пътуването им? Да направим така, че да пристигнат няколко часа след стакриверите? Драгонсбейн се замисля.
— Да, навярно ще успеем. Можем да изпратим неколцина шпиони по местата, на които ще спрат за почивка. Да им наредим да пуснат конете да избягат, да счупят няколко стремена, да сипят в храната им нещо, което да им разстрои стомаха. Защо?
— Ако успеем да извадим от строя силите на стакриверите, преди да пристигнат каловаксийците, можем да изпратим Артемизия и още неколцина Водни пазители и да ги преоблечем като стакривери. Така ще предотвратим размяната, каквато и да е тя. Трябва да тръгнем колкото се може по-скоро и да стигнем преди всички останали, но…