Тя обаче не знае, че съм жива. Не е възможно да знае. Дори в съня ми си мислеше, че съм само плод на въображението й,
точно както си мислех аз за нея. А сега? Какво мисля сега? Дори в тишината на кабинета не мога да измисля отговор. Мисълта, че сънят ми за Крес е бил нещо повече от сън, е прекалено абсурдна, за да я приема сериозно.
И все пак… Тя ми каза, че изпраща един-единствен вестител, и ето, пред портите ни наистина стои един-единствен вестител.
Познавам Крес. Знам как разсъждава. Възможно е да съм предположила, че ще изпрати вестител, защото я познавам. Това обяснение е по-просто и по-успокоително от другото, но тежи върху раменете ми като лъжа.
Прогонвам тази мисъл от ума си и се насилвам да се движа колкото мога, да преброждам малката ивица гол под. Тишината и мълчанието ще ме подлудят.
Драгонсбейн се взира в мен и вената на челото й започва да пулсира.
— Наистина ли е необходимо да го правиш? — пита тя и всяка дума е сякаш ледена висулка.
— Да — отвръщам аз, без да си правя труда да уточнявам. Спирам пред бюрото. — Ти имаш доста опит в битките. Ако трябваше да предположиш какво се е случило, какво щеше да заключиш?
Драгонсбейн си поема дълбоко дъх и кръстосва краката си в глезените.
— Нямам представа — казва тя. — В морето нямаше възможност да си разменяме пратеници. Стреляхме дотогава, докато врагът се предаде, без преговори и без излишно говорене. Този тип битка е… Ами, тук не съм в стихията си.
Изглежда, че това признание й причинява болка.
Майли се привежда напред на стола си.
— Най-простото обяснение е, че това е предупреждение за завръщането им. Дават ни възможност да избягаме.
Поклащам невярващо глава.
— Не мисля, че каловаксийците биха си губили времето с предупреждения. А и вече нямат достатъчно човешка сила, която да работи в мините. Би било глупаво да позволят който и да било да напусне този лагер без вериги на ръцете и краката. Каловаксийците не са глупаци. Всички ние го знаем прекалено добре.
Майли стрелва с очи Ерик и остава втренчена в него — погледът й е тежък и обвинителен.
— Ти какво мислиш? — пита го тя.
Ерик отвръща на погледа й с видима изненада.
— Знам толкова, колкото и ти.
Майли обаче не е убедена. Тя се надига от стола си и тръгва към Ерик. Косъмчетата по тила ми настръхват, докато ги наблюдавам. Не съм сигурна какво точно се случва помежду им. Със сигурност не е нищо хубаво.
— Трудно ми е да повярвам — казва Майли. — Ти си един от тях, нали?
Всеки мускул в тялото на Ерик се изпъва като тетива на лък. Очите му се присвиват и той сякаш е готов да удари Майли. Точно тази възможност ме притеснява. Отварям уста, но Ерик ме възпира с поглед, преди да се извърне отново към Майли.
— Да, във вените ми наистина тече каловаксийска кръв. Факт, който се дължи на сила. На насилие. Но аз съм толкова един от тях, колкото и ти — казва той. Гласът му е толкова тих, че се напрягам, за да го чуя. — Единственото, което ми дадоха каловаксийците, е умението да боравя с меча, и ако някога отново намекнеш нещо друго, с радост ще ти демонстрирам това умение.
Майли се стряска, прави крачка назад.
— Заплашваш ли ме? — пита тя и гласът й проехтява до оглушително кресчендо.
Ерик свива рамене, но не отрича.
— Само ако наистина си такава глупачка, за каквато те мислят дори собствените ти хора. — Гласът му прелива от язвителност. — Такава ли си?
— Стига толкова! — отсича Драгонсбейн, отмята краката си от ръба на бюрото и стъпва здраво на земята, сякаш е готова всеки момент да се изправи. — И двамата сте глупаци, ако мислите, че има по-голяма полза да се сражавате помежду си, отколкото с врага, който е буквално пред портите ни.
Лицето на Майли пламва, а зъбите й остават здраво стиснати, но все пак се отдръпва от Ерик и застава в другия край на стаята.
— Не казвам нищо, което другите да не си мислят — измърморва тя достатъчно високо, та да я чуят всички. — Той може да е шпионин.
Ерик избухва в смях.
— Ти наистина ли си мислиш, че каловаксийците са толкова глупави, та от всички хора в този лагер да изберат за шпионин единствения, в чиито вени тече тяхната кръв? Те не са достигнали до сегашната си мощ, като са правили онова, което другите са очаквали от тях. Аз на твое място бих внимавал повече за прислужниците, които превърнахме в шпиони, или за онези членове на екипажа на Драгонсбейн, които идват от Елкорт, или дори за безразсъдната, глупава дъщеричка на вожд, който я смята за безполезна.