Сега вече Майли се хвърля към Ерик, но Драгонсбейн е подготвена: след секунда е вече на крака, прескача бюрото с гъвкаво движение и бутва Майли в един стол. Майли е навярно два пъти по-едра от нея, но Драгонсбейн се движи с такава лекота, че изглежда само раздразнена. Майли е точно толкова удивена, колкото и ние, останалите, но Драгонсбейн дори не я поглежда повече. Вместо това се обръща към Ерик, който я гледа с широко отворени очи.
— А на теб ще съм ти благодарна, ако не обиждаш екипажа ми дори и само хипотетично! — отсича тя. — Аз вярвам в своите хора, точно както ти вярваш в твоите.
Ерик е онемял от смайване, но успява да кимне.
— Никой в тази стая не е шпионин! — промълвявам аз с треперещ глас. — В мига, в който се обърнем един срещу друг, каловаксийците ще са победили.
Още щом го изричам, думите на Крес от съня оживяват в паметта ми и натежават в стомаха ми като олово.
Успя да скърпиш завивка от отделни парчета — от воини от различни страни с различни вярвания и различни цели… Защото в такава завивка е достатъчно да срежеш само една нишка, за да се разпадне цялото.
— Ваше Величество? — обажда се Сандрин и гласът му е учудващо благ насред целия този гняв и всички тези крясъци. — Добре ли сте?
Примигвам, насочвам вниманието си към него и се насилвам да се усмихна.
— Да, напълно — отговарям с надеждата в гласа ми да звучи по-голяма сигурност, отколкото изпитвам. — Просто нямам търпение да разбера какво става, за да можем да се махнем от тази проклета стая.
Почти успявам да си повярвам — все пак думите ми не са съвсем лъжа. Но никой не вижда скритата паника, която бушува вътре в мен. Никой друг не чува как думите на Крес отекват в ума ми отново и отново, докато накрая се уплашвам, че ще ме накарат да полудея.
Защото наистина би било съвсем лесно съюзът ни да рухне — не само заради Ерик и Майли. Връзките, които ни свързват, са крехки. А без тези връзки просто няма да можем да се изправим срещу каловаксийците.
Разнищване
Минава цяла вечност, преди вратата да се отвори. Влиза Херон, останал без дъх от тичане. Всички незабавно се изправяме. Сърцето ми бие толкова силно, та се боя, че всички в стаята могат да го чуят.
— Капан ли беше? — питам, правя крачка напред и здраво стискам ръба на бюрото.
Херон поклаща глава, прекалено задъхан, за да проговори. След миг обаче размисля, поколебава се и кимва.
— Може и така да се каже — успява да изхрипти той. — Всички са добре. Беше само един пратеник… но какво съобщение ни донесе само!
— Сьорен? — пита Ерик и гласът му става дрезгав. — Той добре ли е?
Погледът на Херон се спира върху Ерик.
— Пратеникът не каза нищо за Сьорен — отвръща той. — Съжалявам.
— Е, добре, какво каза? — пита Драгонсбейн.
Херон си поема дълбоко дъх, за да се успокои.
— Донесе ни много… привлекателно предложение за мир от императрицата. Тя обещава свобода, земя и кораби.
— Нашата свобода не й принадлежи, та да ни я дарява! — възкликвам аз.
— Така е — съгласява се Майли. — Но все пак предложението е много привлекателно и ще предотврати нови кръвопролития. Ще бъдем глупаци, ако не го обмислим.
Сандрин се прокашля. Досега е седял в ъгъла толкова тихо, че е лесно да забравим за присъствието му, но сега привлича вниманието на всички в стаята така, както пламъкът привлича молците.
— В такова предложение със сигурност има някаква уловка — казва той с равен, дълбок глас. — Каква е тя?
— Предложението за мир важи само за една страна. Само за една група от нас — казва Херон. — Подробностите, които ни съобщи пратеникът, бяха съвсем ясни — толкова подробни, че дори определят флотилията на Драгонсбейн като отделна страна.
В гърлото ми се надига смях, истеричен, пронизителен и някак нечовешки. Затискам устата си с ръка, но това не може да заглуши звука, а щом веднъж съм започнала, не мога да се спра. Смея се като луда и всички ме гледат така, сякаш съм точно такава. Сякаш съм полудяла. Може би наистина съм полудяла. Как иначе бих могла да сънувам, че Крес ще направи нещо подобно само за да го видя наяве?
Ето как ще издърпа нишката — ще извади една страна от съюза ни и без тази страна ние, останалите, ще се разпаднем. Херон се оказа прав — това наистина е капан, но примамката в него е така изкусителна!
— Тео — обажда се Ерик. Май е забравил, че съм го разочаровала, защото се приближава до мен и слага ръка на рамото ми. — Добре ли си?