— Съжалявам — казвам аз. Обръщам се най-вече към Херон, който не ме поглежда. Вместо това сяда на един от столовете пред бюрото на коменданта и свежда поглед. После вдига рамене.
— Ерик беше прав — загубата на гораките ще ни засегне по-малко от оттеглянето на която и да е друга част. Не сме загубили кой знае колко хора. Не е нещо, с което не можем да се справим.
— Знам — отговарям. — Но нашите хора ще изстрадат предателството. Освен това ми е мъчно, че загубихме Ерик.
Щом го изричам, усещам колко много ще ми липсва той, и тази истина е като удар в гърдите ми. Лесно е да мисля за случилото се от чисто практична гледна точка — да приема оттеглянето на гораките за математическо уравнение и нищо повече. Но не е толкова просто. Да, можем да оцелеем и без тях, но да водя тази битка без Ерик до мен с духовитите му забележки и проблясъци на удивителна мъдрост… Тези му качества ще ми липсват повече от воините, които тръгнаха след него.
Херон поклаща глава и ме поглежда изпод вдигнатите си вежди.
— Не си разбрала, нали? — пита той, бръква в джоба си и изважда голяма буца злато — същата, която му даде Ерик, когато се разделихме в Ста Криверо. Моло вару.
Изведнъж отделните парченца се наместват в ума ми. Не е още цялата картина — не още — но е достатъчно ясна.
— Било е хитрост — досещам се аз. — Всъщност Ерик не ни е предал.
Херон се усмихва мрачно.
— Тази тайна трябва да си остане между нас четиримата — казва той и поглежда първо към Артемизия и Блейз, а после пак към мен.
Блейз поклаща глава.
— Ерик да не смята, че тук има шпиони?
— Разбира се, че има! — изсумтява Артемизия. — Само не е ясно колко са и за кого работят. Аз имам подозрения за няколко души — смятам, че някои от тях работят за императрицата, а други — дори за крал Етристо.
Очите на Блейз се разширяват.
— Защо не сме ги спрели? — пита той.
Разкритието на Артемизия е ново и за мен, но за разлика от Блейз, аз веднага разбирам какво има предвид.
— Защото е по-добре ние да им даваме подбрана от нас информация, отколкото да оставим враговете си без никаква. Така ще можем да прихващаме съобщения и да ги заменяме с други, ако е необходимо. Нека повярват, че сме небрежни. Нека ги оставим да ни подценяват. По-добре да ги държим под око, отколкото да ги екзекутираме.
Арт кимва и добавя.
— Засега.
— Съвсем скоро ще тръгнем към Водната мина, за да предотвратим срещата между Крес и Аварик — капвам аз. — Как предлагаш да запазим това в тайна от шпионите им?
— Аз ще се погрижа моите заподозрени да бъдат строго наблюдавани — отговаря тя, — ще поставя и верига от стражи. Те ще застрелват всички птици, които вероятно носят съобщения, и няма да пускат никого да преминава. И никой не бива да разбира за тази стратегия, докато не стигнем там. Всички срещи трябва да бъдат между теб и другите водачи, и още шепа хора, на които сте готови да поверите живота си. Няма друг начин.
Кимвам.
— Но Херон е прав — не бива да казваме за Ерик на другите водачи — добавям аз и си спомням за реакцията, която предизвика той у Майли. Не я мисля за шпионка, но не съм сигурна какво може да направи е тази информация, а това е достатъчно основание да не й я предоставям.
Херон кимва.
— Ерик нямаше време да ми каже почти нищо, иначе щеше да предизвика подозрението на пратеника, но каза, че ще ни предава информация с помощта на това. — Той кимва към моло вару. — Гораките ще живеят в покрайнините на столицата, но Ерик ще бъде настанен в самия дворец — едновременно съюзник и заложник. Ще играе тази игра, която иска императрицата, и ще се опита да освободи Сьорен, преди да избяга. Но вие с Блейз познавате двореца по-добре от него, затова, когато настъпи часът…
Поглеждам към Блейз и кимвам.
— Ще намерим най-добрия път, стига веднъж да разберем къде Крес държи Сьорен.
Артемизия се обляга назад на стола и скръства ръце в скута си.
— И така, сега и ние имаме неколцина шпиони — казва тя. — Слугите на новия тейн, както и Ерик. Това е някакво начало, стига само да не ги хванат. Предполагам, че тази нова императрица няма да е по-милостива към шпионите, отколкото беше императорът.
— Наистина няма да бъде — потвърждавам и прехапвам долната си устна. — Но колкото и налудничаво да ви се стори, мисля, че имаме и още един шпионин, когото Крес няма да може да залови.