Нещо се раздвижи в паметта ми, проби си път през шумотевицата в съзнанието ми. Куплетът не беше верен. Вярно, че бяха минали години, откакто майка ми изпя тази песен за последен път, но краят не беше такъв. Магията на момичето наистина чезнеше с намаляването на луната — това го помнех — но краят не беше толкова зловещ.
— След себе си кости навред разпиля — запях аз с дрезгав, сух глас — и ето, повторно светът заживя.
Отново погледнах към алеята с пръст пред себе си и започнах да копая. Всяка изгребана шепа пръст изтръгваше от земята ново ридание, вой, писък. Всяка шепа пръст караше стомаха ми да се свива и забиваше нокти в сърцето ми. Ръцете ми трепереха, но аз се насилих да продължа да копая, да намеря източника на цялата тази болка.
— Милинка — каза майка ми, като се помъчи да надвика какофонията. — Спри веднага.
Спрях, но не можех да погледна към нея. Знаех, че ако го направя, ще се поколебая.
— Те имат нужда от мен — казах й аз. Не знам как си спомних това така неочаквано — че има хора, които се нуждаят от мен, но го знаех с абсолютна сигурност.
— Ти имаш нужда от мен — възрази тя и гласът й се прекърши. — Остани с мен, аз ще те пазя.
Тогава погледнах към нея и дъхът ми секна — толкова бях стъписана. Разрезът в гърлото й беше станал по-широк, но кръвта беше изчезнала и на нейно място се беше появила черна празна дупка. Блестящите й очи бяха мътни и хлътнали, а кожата й приличаше на стара хартия, напоена във вода и оставена да съхне на слънце.
„За да те пази, докато целият ти свят изгаря — прошепна някакъв глас дълбоко в мен. — Да те пази, докато тези, които обичаш, умират.“
— Те имат нужда от мен — обърнах се отново към майка си, но този път ми беше по-трудно да изрека думите. — Викат ме. Не ги ли чуваш?
— Остани с мен, милинка. Остани тук, на сигурно място, и никога няма да ти липсва любов. Остани с мен и никога няма да ти липсва нищо.
Продължих да копая, докато най-накрая посегнах за още пръст, но пръстите ми докоснаха само въздух. Погледнах към майка си, която ме наблюдаваше с широко отворени очи, а устните й бяха без усмивка.
— Обичам те, мамо — промълвих и преглътнах сълзите си. — И се надявам да не те видя пак, преди да е изминало достатъчно дълго време.
А после се хвърлих право в дупката, която бях изкопала, и пропаднах в необятна празнота.
Теория
Налага се да отложим заминаването си с няколко часа. Малко вероятно е пратеникът да е дошъл съвсем сам — на мястото на Крес бих изпратила с него и шпиони, които да наблюдават действията ни. И наистина, когато изпратихме съгледвачи в планините, те преброиха двадесет мъже, които ни наблюдаваха. Веднага ги убиха — не можем да хабим храна за заложници. Предложението е на Майли, но и аз нямам особено желание да възразявам.
Докато се приготвяме да напуснем следобед, Артемизия ме намира в палатката ми. Изражението й е непроницаемо както винаги, но едва доловимо любопитство играе в ъгълчетата на устните й. Вдигам глава от захабената карта, разстлана на пода — единственият предмет, който все още не е прибран в багажа ми.
— Някакви новини от Херон? — питам.
Арт поклаща глава.
— Когато го видях тази сутрин, стискаше онази златна бучка в ръката си толкова силно, та си помислих, че ще я строши. — Тя се поколебава и поглежда през рамо към спуснатото чергило на палатката. От другата страна е застанала фигура, чийто силует се очертава като сянка върху чергилото. — Но намерих нещо… или по-точно някого. Една жена, която е била в мините, когато императрицата е отишла там преди около месец.
Гръбнакът ми се сковава.
— Крес е била тук?
— Императрицата — поправя ме тя не особено благо. — Да. Официалното обяснение било, че се е нагърбила със задължението на баща си да проверява мините, докато изберат нов тейн.
— А неофициалното?
— Задавала много въпроси — казва Артемизия. — За мината и по-специално за изворите в нея.
Не мога да кажа, че съм изненадана — вече подозирах, че може да се е случило — но въпреки това усещам, че при тази мисъл по гърба ми сякаш се стича струя студена вода.
— Значи, знае за изворите — казвам аз. — Навярно е разбрала, след като с изтезания е накарала някого да й каже какво представлява Енкатрио.