— Столицата! — възкликва тя и завърта с досада очи. — Още ли не си се отказал от този глупав план?
Планът наистина е глупав. Аз го знам и ми се струва, че дълбоко в себе си и Ерик го знае. Но след като съвсем неотдавна загуби майка си, а животът, който познаваше, се преобърна, Сьорен е единственият роднина, който му остана, единственото познато нещо в един странен и плашещ свят. Не мога да го обвинявам в безразсъдство — мога само да се надявам да проумее, че планът е глупав.
— И планът за превземането на Земната мина е глупав. Тази идея е била твоя, нали? — казвам вместо това и прокарвам пръст по маршрута, по който ще трябва да поемем, за да стигнем до нея. Пътят минава през няколко големи и по-малки градове, всеки един от които веднага ще съобщи на Крес още щом ни зърнат. Със същия успех можем лично да й изпратим писмо и да я уведомим какво сме намислили.
Майли изсумтява, но не казва нищо. Аз поглеждам Драгонсбейн.
— Ти какво мислиш, лельо? Не мога да си представя, че нямаш мнение. Моля те, сподели го с нас.
Драгонсбейн свива устни.
— В известен смисъл Майли е права — казва тя след малко. — Разбира се, всеки Пазител си има своите силни страни, но що се отнася до битката… Ако успеем да освободим Земната мина, всеки Пазител, когото прибавим към армията си, ще има мощта на двадесет войници, които не са надарени с необикновени сили — продължава тя и замислено накланя глава настрана. — Но и ти си права, Тео. Императрицата несъмнено ще бъде предупредена и ще ни чака там с цялата си армия. Няма да имаме никакъв шанс.
— Ние нямаме други предложения — отговарям аз. — Ти какво мислиш?
Драгонсбейн прокарва пръст по картата, от Огнената мина до Дораз.
— Императрица Джозита ми дължи голяма услуга — казва тя. — Вече се съгласи да приеме астрейските бежанци и да им даде подслон, докато спечелим войната. Но може би ще успея да я убедя да ни даде и част от армията си. Навярно ще мога да поведа тези войници по този път. — Тя прокарва пръст от Дораз до източния бряг на Астрея, където се намира Земната мина. — Пак ще имаме един ден път по суша, но вероятността да ни забележат ще е значително по-малка. Особено ако пък вие създавате проблеми на императрицата другаде.
Кимвам разбиращо.
— А сигурна ли си, че ще можеш да убедиш Джозита? — питам и си спомням императрицата от Ста Криверо. Тя се беше оказала сред най-впечатляващите ми ухажори, с които се запознах там, но да не забравяме, че и тя е владетелка със собствени нужди и интереси. Не вярвам да ни даде войници си на добра воля.
Драгонсбейн се замисля.
— След обсадата на Огнената мина вече не е толкова рисковано човек да заложи на теб, а много хора ще се зарадват да видят падането на каловаксийците. Джозита е една от тях. Знаеш ли, че тя е израснала край тракийската граница. Видяла е с очите си как каловаксийците унищожават тази земя, чула е ехото от погрома. Несъмнено, ще поиска компенсация, но не е невъзможно да я убедим.
— Каква компенсация? — питам и усещам колко рязко прозвучават думите ми. Не съм забравила, че някога Драгонсбейн обеща на хората от Ста Криверо Водната мина без моето съгласие. Втори път няма да я подценя.
Драгонсбейн навярно е усетила подозренията ми, защото зъбите й проблясват в усмивка.
— Джозита се опитва да ме убеди да се откажа от пиратстването и да се заема с каперство за Дораз. Може би ще приема. Предполагам, че след края на войната няма да останат каловаксийски дракони, които да плаша с гибелната си сила.
Както винаги и този път ми е невъзможно да проникна в замислите на Драгонсбейн, но решавам, че може би се опитва да ми се извини за Ста Криверо. Каквито и да са мотивите й, предложението й е добре дошло.
— Ами, тогава — казвам аз и отново поглеждам към картата, — докато ти си заета с това начинание, какво ще правим ние, останалите? Въздушната мина е най-близо…
— Да, що се отнася до физическото измерение — казва Драгонсбейн. — Но ще трябва да прекараме всичките си войници през Далцийските планини, както и през река Саврия или покрай течението й. Да не говорим, че ще трябва да минем в близост до няколко от големите и по-малки градове, за които спомена. Те са разположени насред голи местности, където няма как да се скрием.
Поглеждам към картата — към обширната територия в центъра на Астрея. Драгонсбейн е права. Преди освобождението на Огнената мина, бихме могли да стигнем незабелязано оттук до Въздушната мина. Сега обаче сме твърде многобройни. Ще извадим късмет, ако изобщо успеем да стигнем до река Саврия, преди императрицата да бъде уведомена какво правим.