Имам предчувствие, че няма да е ужасно доволна от плана на Анабел. Всяка Сребърна жена, влюбена в крал, би се задоволила да бъде консорт, обвързана, макар и неомъжена — но не вярвам, че Червените мислят по този начин. Те нямат представа колко важни са династичните връзки или колко дълбоко жизненоважни са били винаги наследниците на силна кръв. Мислят, че любовта има значение, когато се изричат брачните обети. Предполагам, че това е малка благословия в живота им. Без мощ, без сила те нямат какво да защитават и наследство, което да отстояват. Животът им е маловажен, но въпреки това техният живот им принадлежи.
Както си мислех, че ми принадлежи моят за няколко кратки, лекомислени седмици.
На бойното поле казах на Мер Бароу да не ѝ става навик да ме оставя да я спасявам. Каква ирония. Сега се надявам тя да ме спаси от позлатения затвор на кралица и от брачната клетка на един крал. Надявам се бурята ѝ да разруши съюза още в зародиш.
— … подготвя се както за атака, така и за бягство. Докарани бяха суифти, транспортьори, въздушни джетове. Така и не видяхме Мейвън. — Салин продължава да протестира, вдигнал длани над главата си. Баща ми му позволява. Баща ми винаги оставя хората сами да си блъскат главата. — Кралят на езерняците беше там. Командваше лично войските си.
Очите на баща ми проблясват и потъмняват: единственият знак за внезапно изпитаното неудобство:
— И?
— И сега лежи в гроб с тях. — Салин хвърля поглед нагоре към своя стоманен крал като дете, което търси одобрение. Трепери чак до връхчетата на пръстите на ръцете си. Помислям си за Айрис, оставена в Арчън, нова кралица на един отровен трон. А сега — без баща си, откъсната от единствения роднина, дошъл на юг да я подкрепи. Тя беше страховита, най-меко казано, но това ще я отслаби неимоверно. Ако не беше мой враг, можеше да изпитам жал.
Баща ми се надига бавно от трона си. Изглежда замислен.
— Кой уби краля на Езерните земи?
Примката се затяга.
Салин се ухилва:
— Аз бях.
Примката се скъсва, а с нея се прекъсва и търпението на баща ми. Със стиснат юмрук в миг той извива копчетата на Салин и ги откъсва от куртката му и с едно претъркулване ги превръща в тънки железни клинове. Всеки от тях се увива около врата на Салин, дърпа го и го принуждава да се изправи. Продължават да се издигат, докато пръстите на краката му започват да дращят по пода, търсейки опора.
На масите предводителят на Монтфорт се обляга назад в стола си. Жената до него, много сурова на вид блондинка с белези по лицето, извива устни в намръщена гримаса. Спомням си я от атаката на Съмъртън, онази, която едва не погуби живота на брат ми. Кал я изтезаваше лично, а сега са на практика рамо до рамо. Тя е от Алената гвардия, с висш чин, и ако не греша, една от най-близките съюзници на Мер.
— Вашите заповеди… — изрича Салин задавено. Дращи с нокти по железните нишки около врата си, впиващи се в плътта му. Лицето му посивява, докато под плътта му се събира кръв.
— Заповедите ми бяха да убиете Мейвън Калоре или да предотвратите бягството му. Вие не направихте нито едното, нито другото.
— Аз…
— Убихте крал на суверенна държава. Съюзник на Норта, който нямаше причина да прави каквото и да е, освен да защитава новата кралица на Езерните земи. Но сега? — Баща ми изсумтява, използвайки способността си, за да накара Салин да се приближи. — Дадохте им прекрасно основание да издавят всички ни. Управляващата кралица на Езерните земи няма да търпи това. — Зашлевява Салин през лицето с отекващ плясък. Целта на удара е да го посрами, а не да му причини болка. Постига целта си. — Лишавам ви от титлите и отговорностите ви. Династия Айрал, преназначете ги, както сметнете за подходящо. И разкарайте този червей от погледа ми.
Семейството на Салин побързва да го извлече от стаята, преди да е успял да нанесе по-голяма вреда. Когато железните нишки отскачат и освобождават гърлото му, той само започва да кашля и може би да плаче. Хлиповете му отекват в коридора, но бързо са прекъснати от затръшването на вратите. Жалък и недостоен човек. Макар да се радвам, че не е убил Мейвън. Ако тази проклета разглезена твар Калоре бе загинал днес, нямаше да има пречка между Кал и трона. Кал и мен. Така поне има някаква мрачна надежда.