— Ще ходя където си искам и ще правя каквото си искам — изръмжа мъжът.
— Аз не бих заложил пари на това — каза Маркъс.
Канин Майс умееше да върти меча. Участвал бе в две войни, после пет години беше служил в краличината гвардия, преди магистратите на губернатора да му намекнат, че е добре да си потърси друго поприще. Планът му да основе бойна школа изглеждаше добър. Ако го беше изпълнил, вероятно щеше да умре с почтено име и достатъчно пари да осигури бъдещето на евентуалните си деца. Вместо това кракът му изстърга по калдъръма, а мечът му разсече мокрия въздух. Маркъс вдигна своя да блокира и отстъпи назад, извън обхвата на противника.
Поне се надяваше, че е извън обхвата му. Ако на улицата имаше поне мъничко светлина, рискът щеше да е премерен. Но беше тъмно като в рог и нито Канин Майс можеше да прецени атаките си добре, нито Маркъс можеше да ги избегне със сигурност. Маркъс напрегна сетивата си, ослушваше се за тихи звуци, които да го насочат, опитваше се да прецени движението на въздуха. Това не беше двубой с мечове, беше си чиста проба хазарт. Маркъс се плъзна напред и замахна експериментално. Метал се удари в метал и Канин Майс викна изненадано. Маркъс също извика, пристъпи още крачка към противника и блокира контраатаката по инстинкт.
Канин Майс изрева с цяло гърло, вбесен и жаден за кръв. А после ревът му внезапно секна и мечът му падна с дрънчене на паветата. Тихи, влажни, задавени звуци долетяха през мрака, чу се плясък на пети, които бият конвулсивно в локва. Звуците бързо утихнаха.
— Държиш ли го? — попита Маркъс.
— Да, сър — каза Ярдем. — Би ли го хванал за краката, ако обичаш?
— Та — подхвърли Маркъс — казваш, че човек би тръгнал срещу формата на душата си, ако в стаята има друг човек с друга форма на душата? — Ботушите на изпадналия в безсъзнание Канин Майс бяха хлъзгави, краката му тежаха като на мъртвец.
— Не непременно, но чуждото влияние поне създава възможност за смяна на посоката. Светът няма своя воля, следователно не може да повлияе на решенията ни. Но всяко действие, което идва отвън, променя възприятието ни за възможните решения. Готов ли си, сър?
— Чакай. — Маркъс опипа с крак калдъръма, докато не закачи меча на поваления мъж. Повдигна го с върха на ботуша си и прихвана дръжката, без да изпуска краката на Майс. Не искаше някой кон или пешеходец да настъпи голо острие в мрака. А и можеха да изкарат някоя пара от меча. Току-виж покрили поне една от вноските по дълга на Майс. — Хайде. Да го занесем при съдията.
— Да, сър.
— Значи, ако говоря с нея, това или може да оправи нещата, или да не ги оправи. Но ако си мълча, нищо няма да се промени?
— Да, сър — каза Ярдем. Вървяха бавно, Канин Майс се поклащаше между тях като чувал картофи.
— И не можа ли да ми го кажеш така, простичко?
Ярдем вдигна рамене — Маркъс не го видя, но усети движението през споделения им товар.
— И без това нямахме друга работа, сър, така че реших да обясня.
Рано призори килиите за публично назидание приличаха на парк със статуи. Затворници с посинели устни се гушеха под мръсните одеяла и черги, които стражите от краличината гвардия им бяха хвърлили по милост. Дървените платформи, на които стояха или клечаха, бяха потъмнели от дъжда. Картадам без нито едно мънисто по козината си стоеше превит на две, на кръста му тежеше дървен символ, който показваше, че не си е платил данъците. Синайка стенеше в края на желязна верига, светлата ѝ кожа бе петносана от ръждата. Беше изоставила децата си. Трима първокръвни висяха от бесилката в центъра и пет пари не даваха за студа.
На запад се издигаше гигантското тухлено здание на губернаторския дворец, на изток — ехтящият бял мрамор на върховния храм. Божият закон от едната страна, човешкият от другата, а по средата сбирщина нещастници с лош късмет умираха от студ. Умалена картинка на света, помисли си Маркъс.
На север мекото зелено на широкия драконов път се сливаше с далечината, път солиден и вечен, един от многото древни пътища, които падналите господари на света бяха построили, преди да паднат жертва на лудостта и войната. Маркъс се задържа минута-две на широките стъпала към площада, докато стражите от краличината гвардия напъхваха Канин Майс в малка метална кутия с дупка за главата. Щеше да остане тук, докато съдията намери време да разгледа случая му. Като го задържаше за нарушаване на частен договор, губернаторът автоматично придобиваше дълга му за една десета от истинската му стойност. Оттук насетне задълженията на Канин Майс отпадаха от дневния ред на Маркъс, Ситрин бел Саркор и Медеанската банка.