— Мисля, че всички вървим по този път, от раждането си до смъртта. Аз може би го виждам по-ясно от другите. Мисля, че това е мястото, което ни трябва. Изчакай само да кажа на Адаса къде отиваме.
Тръгна към нея. Паяците в кръвта му бяха превъзбудени, танцуваха и го теглеха. Живнали бяха в присъствието на толкова много хора след продължителната оскъдна компания на двамата му спътници. А островът беше малък и едва ли имаше повече от шестдесет-седемдесет постоянни обитатели. Когато слезеха на истинско пристанище, щеше да е много по-лошо, Кит го знаеше от горчив опит. Но това беше проблем за друг ден.
— Не мога да смъкна повече и да изкарам достатъчно за храна — лъжеше южнярят.
Кит докосна Адаса Орсун по рамото.
— Прощавай. Мисля да заведа Маркъс в географското магазинче ей там. Като приключиш, ела.
— Добре — каза Адаса.
— Благодаря ти. А той може да свали цената и пак да му остане за храна.
— Ти си луд бе! — развика се южнярят след него. — Луд!
Стара южнярка седеше на трикрако столче в паянтовия магазин. Погледна ги с големите си черни очи, но не личеше да ги вижда. Или пък просто не бързаше с оценките.
— За карта ли сте дошли?
— Нещо такова — каза Кит. — Търся реликвария на Асиан Бей.
— Ти и всички останали — каза жената. Явно намираше разговора им за забавен.
— Имате ли копие на Силаската карта?
Жената присви очи, доколкото го умееха това южнярите, и излъга:
— Такава карта не съществува.
— Напротив. И аз съм човекът, който ще я вземе — каза Кит. Дребните гадинки в кръвта му започнаха да се протягат и мятат с наслаждение. — Чуй ме. Чуй гласа ми. Искаш да ми покажеш тази карта.
— Не, не ис…
— Аз искам — каза Кит. — Всичко ще е наред.
Жената се намръщи, после вдигна пръст.
— Изчакайте тук. Трябва да ида да погледна нещо.
Още една лъжа, но не твърде далече от истината сякаш. Дори картата да не беше у нея, жената, изглежда, знаеше къде е.
— Каква е тази карта? — попита Маркъс.
— Използвали са я последните хора, опитали се да стигнат до реликвария — обясни Кит. — Добре би било да разполагаме с нея.
Маркъс го хвана за лакътя и го обърна към себе си.
— Правилно ли разбирам, че ти всъщност не знаеш къде се намира онова място?
— Знам. Намира се на северния бряг на Лионеа — каза Кит. — Вероятно.
Маркъс затвори очи.
— Не знаеш.
— Мога да съм по-точен, но с това няма да стана по-прецизен — каза Кит. — А и мисля, че има една дума за реликварии, които са лесни за намиране и всички знаят къде са.
— Думата „празни“ ли е?
— Всички думи са празни, докато не ги запълни жива воля. Но иначе, да. Макар че аз си мислех за „ограбени“.
— Можеше да ми кажеш по-рано.
— Щеше ли да има значение?
— Да — каза Маркъс.
И двамата знаеха, че лъже.
Действащи лица
Интересни и важни персонажи в „Кралска кръв“
Кралското семейство
Крал Симеон, император на Антеа
Астер, негов син и наследник
Дом Палиако
Лерер Палиако, виконт на Сламенкърш
Гедер Палиако, негов син; също барон на Ибинлес и протектор на принца
Дом Калиам
Досън Калиам, барон на Остерлингов хребет
Клара Калиам, негова съпруга
Бариат, Викариан и Джори, техни синове
Прислуга и семейни роби, сред тях:
Андраш рол Есталан, роб и портиер в дом Калиам
Винсен Коу, ловджия на служба в дом Калиам
Абата Коу, негова братовчедка
Дом Скестинин
Лорд Скестинин, главнокомандващ на имперския флот
Лейди Скестинин, негова съпруга
Сабиха, тяхната опозорена дъщеря
Нейният незаконен син
Дом Анерин
Елисия Анерин (по баща Калиам), дъщеря на Досън и Клара
Горман Анерин, син и наследник на лорд Анерин и съпруг на Елисия
Корл, техен син
Дом Даскелин
Канл Даскелин, барон на Воденблат и посланик в Северобреж
Сана, една от дъщерите му
Лордове и членове на кралския двор, сред които:
Лорд Терниган, лорд-маршал на крал Симеон
Содай Карвеналин, негов секретар
Сър Къртин Исандриан
Сър Алан Клин