Почти сигурно е, че тралгу са най-новата раса от Източната триада. Те са по-високи от първокръвните, притежават силните зъби и острия слух на истински хищник и здравият разум подсказва, че са били създадени по-скоро за лов, отколкото за битки. Може да се каже, че през вековете след падането на драконите тралгуните най-вероятно са щели да наложат господството си над останалите раси, ако не са били сериозните им проблеми с размножаването.
Така, както Източната триада бележи епоха на война, когато расите са били създавани най-вече като оръжие, така Западната триада е белег за време, когато драконите са насочили вниманието си към по-елегантни и специализирани инструменти. Синаите, дартините и тимзините несъмнено са били създадени за по-специфична употреба.
В сравнение с всички други раси синаите са тънки и бледи като филизи, расли на сянка. Те обаче притежават завиден талант в науката и изкуствата, макар че обикновено се плъзгат по повърхността, а дълбоките прозрения им убягват. Така както ясуру са първият опит на драконите във воинските касти, така синаите са били нещо като чернова на расите, дошли по-късно.
Дартините, макар и създадени по същото време, не притежават интелигентността на синаите, пък била тя и зачатъчна. По всичко личи, че са били създадени за тежък труд в мините. Светещите им очи са единствени по рода си сред човешките раси и дори в животинския свят нямат свое подобие. Способността им да се ориентират и в най-непрогледния мрак е удивителна, а дребните им тела са отлично приспособени за провиране през тесни подземни проходи. На това безспорно се дължат и упоритите слухове за тайна подземна крепост на дартините, макар такава крепост да не е открита и едва ли ще бъде открита в бъдеще, защото не би оцеляла дълго без постоянна поддръжка.
Колкото до тимзините, те са единствената човешка раса, чието място и ред в сътворението не подлежат на съмнение. Те са най-младата раса, създадени по време на последната драконова война. Техните тъмни насекомоподобни люспи не им осигуряват и наполовина защитата, от която се ползват ясуру, затова пък хитиновото им покритие може при нужда да защити цялата повърхност на телата им, всички отверстия, включително ушите и очите. Не е ясно с каква цел са били създадени, изказвани са различни хипотези, една от които е отглеждането на пчели.
Господарските раси или Високата триада представляват върховото постижение на драконите, преди те да западнат. Това са расите картадам, рошадам и хонадам.
Картадамите, какъвто съм и аз, събират в себе си най-доброто от всичко сторено преди това. Интелигентността, появила се при синаите, и воинският инстинкт на Източната триада се комбинират успешно при картадамите. В добавка, единствено при тази от всички раси е налице пълно покритие от топла козина, а украсите от вплетени мъниста са признак на най-висш етикет и лична красота.
Хонадам живеят предимно във Фар Сирамис и околните нему територии и представляват подобрение на воинския импулс, вдъхновил създаването на йему. Макар и малко по-дребни от йему, хонадам имат в кожата си дебел минерален пласт, който ги защитава успешно от насилие, а ясната мисъл и високият им интелект са ги направили доминиращата раса на целия западен континент. Неприязънта им към пътуването по вода ограничава участието им в морската търговия и вероятно е причината да се въздържат от завоевателна презокеанска политика.
Рошадам, също като хонадам, се срещат най-вече във Фар Сирамис, двете раси сякаш са създадени да действат в синхрон и сътрудничество. Дребни на ръст и слаби, рошадамите са единствените, които драконите са дарили с умението на полета.
След като изкуствата на драконите достигнали своя апогей, последвало неизбежното залитане към свръхспециализацията. Последните раси, сътворени от тях, носят белега на чудатото — хаавиркини, южняри и удавени.
Вековете след падането на драконите хаавиркин прекарват неизменно в замръзналите пристанища на Севера. Неприятният им и агресивен нрав не е знак за воински талант и предназначение, а е пример как без господаря си едно животно се връща към своята животинска природа. Едри са като йему, но не заради мускулна сила, а заради дебелия слой подкожна тлъстина, който ги пази от северния студ. Някои сравняват лицевите им татуировки с ритуалните мъниста на картадамите, но подобно сравнение е неуместно и говори за дълбоко непознаване и на двете раси.