Англичаните все така се колебаеха. После един от конниците излезе на моста с вдигнато копие. В мига, в който стъпи на дъските обаче, конят се подплаши и отказа да продължи напред. Гневно дърпайки юздите, англичанинът обърна животното и се върна на твърда земя. Втори ездач се качи на моста, но и неговият кон се запря. И така да отговори на предизвикателството на норвежеца излезе английски пехотинец. Съдейки по дългата му ризница, беше от професионалните войници на Хародд, кралски хускарл. Напредваше със сигурна стъпка, твърде горд дори да вдигне меча си. Това и бе фаталната му грешка. Още не бе достигнал норвежеца, когато без предупреждение, врагът му метна секирата си. Оръжието прелетя делящото ги разстояние, порази хускарла в устата и го уби на място. С доволен възглас норвежецът изтича, наведе се да прибере секирата си и миг по-късно отново тичешком се прибра зад талигата. Там предизвикателно удари меча в секирата си, призовавайки следващия, дръзнал да се изправи срещу му.
Още трима хускарли приеха предизвикателството, без да успеят да разчистят пътя. Норвежецът се оказа майстор на ръкопашния бой. Прободе единия хускарл с меча си, втория обезглави със светкавично замахване на секирата, хитро спъна третия, след което го метна през моста в реката. Всеки двубой бе посрещан с окуражителни възгласи или ропот от армиите от двете страни на реката. Засега изглеждаше, че норвежецът е непобедим.
— Не може да удържи вечно — измърмори някой до мен. — Английските стрелци рано или късно ще го отстранят.
— Не — коментира друг глас. — Хускарлите искат победата да е тяхна. Няма да оставят един обикновен стрелец да обере лаврите. Виж там, нагоре по реката.
Погледнах надясно. По лекото течение се носеше малка лодка, в която стоеше въоръжен хускарл. Тежестта му почти преобръщаше лодката; гребеше с ръце, за да я задържи в средата на реката, така че да мине точно под позицията на норвежеца.
— Внимавай. Погледни на дясно — извика някой. Но нашият защитник бе твърде далеч да го чуе, а и събралите се в края на моста хускарли оглушително удряха по щитовете си, за да приглушат предупрежденията ни.
Когато малката лодка приближи моста, двама хускарли излязоха напред и бавно започнаха да настъпват към барикадата. Този път не поеха никакъв риск. И двамата носеха дълги щитове, зад които приклекнаха, за да се скрият от секирата. Норвежецът можеше само да чака да стигнат в обсега на меча му. Тогава замахна, удряйки с все сила с меча и секирата, с надеждата да преодолее защитата им, но двамата хускарли останаха приклекнали зад щитовете.
Знаейки какво ще се случи, ние безпомощно наблюдавахме от хълма. Издръжливостта на норвежеца бе изумителна. Продължи да засипва с удари двамата хускарли, докато дойде мигът, в който противниците му прецениха, че мъжът в лодката е точно под моста. Тогава се метнаха напред. Норвежецът отстъпи крачка, така че да застане в най-тясната част на пролуката, точно където им трябваше. В мига, в който започна да отвръща на атаките им, видяхме как хускарлът в лодката се хвана за един от пилоните на стария мост и спря лодката, след което се изправи и без да се пуска от моста, с една ръка вдигна копието и го пъхна в пролуката между дъските. Там зачака другарите му бавно да изтикат норвежеца, вдигна копието и острието се заби право в незащитените от дългата плетена ризница слабини на норвежеца. Внезапният удар поби нещастника като на кол. Той се преви напред и стисна слабините си, при което един от нападателите му пристъпи напред, с все сила замахна с меча си към пролуката под шлема и съсече врата на врага си. Двубоят приключи. Докато тялото с плясък се стоварваше в реката, група хускарли вече тичаха към каруцата, изтикаха я до края на моста и я метнаха в реката.
Миг по-късно водени от редица хускарли на коне, челните редици на армията на Харолд затрополиха по моста. Гледайки увереното им настъпление, си спомних думите на Улф Оспаксон, че на един хускарл се носи слава на добър колкото двама норвежци. Скоро щяхме да проверим на практика предупреждението на мъртвия хускарл.
Глава петнайсета
Стиркар умоляваше Харалд:
— Да се изтеглим, господарю. Да се оттеглим с бой. Най-добре ще е да заемем позиция до корабите, за да се присъединят към нас и останалите.