Сесрумнир отново ми напомни за близнаците, Фрейвид и Фрейгерд. Какво ли се е случило с тях, се чудя? Последно чух, че с чичо си Фолкмар потърсили убежище в огромна Швеция. Твърде късно ми е да ги търся, но дълбоко в себе си съм сигурен, че са оцелели. И пак приписвам това на желанието на Один. Той учи, че след Рагнарок, когато всичко изчезне сред пожари и сеч, ще има двама оцелели, близнаци, скрили се под корените на Дървото на живота. От тях ще се зароди нова раса хора, които ще населят израсналия от развалините, по-щастлив свят. Така се утешавам, че наследниците ми могат все пак да доведат до завръщането на старата вяра.
Затова и в тези последни дни от живота си се радвам да запиша благодарността си към Один. Один Ганградур, съветникът на пътешествениците, не напусна рамото ми. Показа ми толкова много чудеса: блестящите отражения на величествените ледени скали в спокойните води на фиордите в Гренландия, безкрайните благоуханни борови гори на Винландия, златния купол на големия сарацински храм в Божи гроб, морните талази сутрешна роса, надигаща се от широката река, водеща на изток от Гардарики, земята на крепостите. Один ме отведе при жените, които обичах и които ме обичаха — момичето в Ирландия, девойката сред бягащите на ски на север и накрая в прегръдките на Руна. Как могат монасите около мен да сравняват живота си с моя?
Страстта да пътешествам още не ме е напуснала, дори на тези години. Когато бях слаб и седях немощно в градината с билки до малката лечебница, наблюдавах прелитащите високо над главата ми птици и исках да стана и да ги последвам. Сега телом съм добре и стигнах до края на хрониката си. Ще добавя тези последни страници към томовете, които скрих на тайно място в дебелия каменен зид на скриптория и когато ми се удаде възможност, както сигурно ще стане, ако продължа да се уповавам в Один, ще се измъкна от този манастир и ще започна нов живот.
Къде ще отида? Не знам, не ми се е явявало видение. Знам само, че съдбата ми е решена от норните отдавна, още с раждането. Бяха добри към мен. Живях добре и дори да можех, не бих променил живота си.
Затова ще напусна този манастир, с мисълта за близнаците и ще открия място, където като последна дан към Один, ще проповядвам завръщането на старата вяра.
Господарю, ако ми позволите последни бележки, трябва да ви уведомя, че преди две години до манастира ни достигна вест за неизвестен проповедник, когото местните наричаха „черния свещеник“. Установил се бил сред мочурищата и простолюдието се тълпяло да го слуша и отдаде почитта си. Бил високо ценен, макар и да не знам какво точно е проповядвал. Отдавна не са го виждали и приехме, че вече не е сред живите. Паството му, ако мога да го нарека така, почти всяка седмица идват да молят да построим и осветим параклис на мястото на колибата му. Твърдят, че бил светец. Треперя при мисълта, че направим ли го, може да се поставим в услуга на Антихриста. Но хората настояват и се страхувам, че ако отблъснем молбите им, дълбоко ще се подразнят, което ще се окаже пагубно за манастира.
В това, като във всичко останало, търся благословените ви напътствия.
Етелред, сакристан и библиотекар