Выбрать главу

— Трябва да знаеш, че Харалд е не само смел войник — продължи Халдор, без да подозира, че всяка негова дума засилва моята увереност, че сам Один е избрал Харалд за свой глашатай. — Той е велик покровител на скалдовете. Може да оцени поезията им, защото познава издъно древните саги и е обещал щедра награда за всеки, който майсторски обрисува света на боговете. Сам пише добри стихове. Повечето от нас знаят куплета, сътворен след бягството от битката, в която брат му намери смъртта си…

Тук Халдор изрецитира:

Сега се промъквам от горав гора, с малкото останала ми гордост;кой знае, името ми може и да сепрослави нашир и надлъж.

— Не е зле за петнайсетгодишен младок, ранен, докато се е сражавал за губещата страна в битка за трона — коментира Халдор.

Отново усетих, че Один ми показва пътя. Аз също бях на петнайсет, когато ме раниха във велико сражение, решило съдбата на едно друго кралство, Ирландия. Норните, които чертаят съдбата, бяха вплели едни и същи изпитания в моя живот и живота на Харадд Сигурдсон. Сега Один бе направил така, че пътищата ни да се пресекат.

Стъпки зад гърба ми ме накараха да се обърна. Зад мен стоеше самият Харадд. Светлината падаше върху орловото му лице и аз забелязах още нещо: чертите му бяха правилни и фини. Щеше да е красив, ако не бе една странна подробност — лявата му вена бе много по-висока от дясната. Приех го за знак, оставен от Один, Едноокия.

— И така, какво ще кажеш за този Аралт? — попита Йоан Орфанотроп, когато се явих при него на следващия ден. Забелязах на бюрото му пергамент, вероятно писмения доклад на дромоса. Всички признаваха, че бюрокрацията никога не е била толкова ефикасна, преди Йоан да поеме ръководството на държавата.

— Изглежда не крие задни мисли, ваше величество. На нордически името му е Харалд, син на Сигурд.

Стоях мирно, впил поглед в един полукръг златна боя, ореола на иконата, окачена на стената зад главата на Орфанотропа. Още се страхувах от него и не смятах да му позволя да погледне в очите ми и да разчете мислите ми.

— А твърденията му, че се пада благородник?

— Вярно е, ваше величество. Произлиза от норвежката кралска фамилия. Той и мъжете му са дошли да се поставят в служба на василевса.

— А как преценяваш духа и снаряжението им?

— Първокласен морал, ваше величество. Оръжията им са ръчна изработка и са добре поддържани.

— Корабите?

— Трябва да се постегнат, но са все изпитани плавателни съдове.

— Добре. Виждам, че умееш да си отваряш очите. Педантичните колеги в дромоса си направиха труда да ми напомнят, че чуждестранни принцове не могат да служат в Императорската стража. Сигурно им се струва твърде рисковано. Кажи му го, ако реши да храни илюзии за положението си. Аз обаче вярвам, че мога да намеря работа за тези варвари. Ще изпратя бележка на аколутоса, командира на Стражата, с което го уведомявам, че те заделям за свръзка между мен и Аралт. Ще получиш добавка към редовната си заплата. Освен в случаите, в които ще бъдеш изпращан по задачи от мен, ще изпълняваш задълженията си на страж. Това е всичко.

На излизане от помещението бях незабавно пресрещнат от секретар, който ми подаде свитък. Вътре се съдържаше писмена заповед. Орфанотропа очевидно беше решил всичко, още преди да се явя при него. Прочетох, че следва да подготвя „госта Аралт“ за аудиенция при негово императорско величество василевса, на дата, която предстои да бъде уточнена. Дотогава трябваше да помогна на Аралт да се запознае с реда и организацията на императорския флот. Препрочетох изречението. Не това очаквах. Флота не беше водещ в императорската армия, нищо че василевсът разполагаше с най-внушителната флотилия във Велико море. Очаквах Харалд и воините му да бъдат зачислени към извънкрепостните варанги, където служеха наемници-чужденци — арменци, грузинци, влахи и т.н.

При следващото си посещение в лагера в Мамас обясних на Халдор разпоредбите, на което той изръмжа:

— Правилно. Свикнали сме с морски битки. Какво е това обаче, че ще ни подготвяш за прием при василевса?

— Трябва да схванете всички подробности абсолютно точно. Нищо не ядосва императорските съветници повече от грешки в дворцовия етикет. Те подкрепят становището им, че човек, незапознат с дворцовите обичаи, е неук варварин, див и ненадежден. Отхвърляли са молби на чужди посланици само заради дребни нарушения в дворцовия протокол. На гостуващ посланик, объркал например обръщението към василевса, могат да бъдат отказани бъдещи аудиенции, да му бъдат отнети посланическите привилегии и т.н.