Един военен катер ни заведе до кораба. Отблизо дромонът се оказа по-голям от очакванията ми. Беше огромен, поне два пъти по-дълъг от най-големия викингски боен кораб и два или три пъти по-широк. Но импозантен го правеше най-вече височината му. Нашите кораби са ниски и източени, а императорските бойни кораби се строяха от ватерлинията нагоре. Замисълът е да стреснеш врага и да си осигуриш издигната платформа за стрелците. Дромонът ставаше още по-висок от подобната на замък конструкция на палубата. Там пътя ни препречи кентархосът, капитанът на кораба. Той гневно попита кой е странният чужденец с дългия мустак, който се качва на кораба така, сякаш го притежава. Когато мъжът от дромоса обясни, че Харалд има писмо от секетрона на Орфанотроп, кентархосът се намръщи, после ни последва по палубата, без да сваля подозрителен поглед от нас.
Харалд не пропусна нищо. Запленен от непознатия кораб, попита как се управлява дромонът по море, как са устроени платната, лесно ли се променя курсът, каква бързина може да развие с двеста гребци и колко дълго може да я задържи. Кентархосът отговаряше неохотно. За него брадатият викинг се явяваше естествен враг и на няколко пъти трябваше да му напомням, че Орфанотропа е наредил Харалд да се запознае с военния флот на императора и че нищо чудно един ден хората на Харалд да се качат на дромона като воини. Кентархосът ме изгледа така, сякаш предпочиташе да потопи кораба си.
Накрая стигнахме „замъка“ на носа на дромона.
— Какво е това? — попита Харалд.
От щръкнала като ноздра метална пластина излизаше бронзова тръба. Зад нея имаше две метални вани, свързани с медни тръби към подобен на помпа апарат.
— Това е сифонът на кораба — каза мъжът от дромоса.
Кентархосът го изгледа гневно, после безцеремонно застана пред Харалд, нарочно закривайки гледката.
— Дори пряка заповед на императора не ми позволява да кажа повече — изръмжа той. — А сега се разкарайте от кораба ми.
За моя изненада Харалд се подчини.
Много по-късно, вече пред арсенала, когато служителите не можеха да ни чуят, Харалд измърмори:
— Значи така правят огъня. От какво обаче?
— Не знам. Дори не съм сигурен какво точно представлява.
— В Киев слушах хората да разказват как навремето унищожил цял военен флот. Чудеха се как огънят се възпламенява във въздуха и превръща в пепел всичко, до което се докосне. Гори дори под водата. Изумително.
Същата вечер питах Пелагея за огъня, но иначе сигурният ми източник на информация не можа да ми помогне особено. Каза, че можели да го правят само шепа хора и че съставките му били една от най-ревниво пазените държавни тайни. Според слуховете се правел от негасена вар, смесена с някакво масло, което се добивало от почвата. Разсмя се, когато ѝ разказах за странната бронзов тръба на дромона. Според някои моряци-чужденци, продължи Пелагея, императорският флот развъждала огнедишащи дракони, които после пъхали под палубата.
Малко след тържествата за Преображение, един от най-големите празници на Константинопол и два месеца след пристигането си, на Харалд най-после бе насрочена аудиенция при Михаил Тя се състоя в друга великолепна зала в двореца, Магнаурската, която често се използваше за посрещане на чужди посланици. По една случайност влизах в императорския ескорт. Докато със секира на рамо заемах място зад трона, се чувствах нервен като учител преди изявата на най-добрия му ученик. Залата приличаше на просторна черква, с колони, галерии и тесни, украсени с витражи прозорци. Единият ѝ край излизаше на широк двор с дървета, там се събираха просителите. Виждах сред тях Харалд, който стърчеше една глава над останалите. Пред тях стояха група сановници, очакващи сигнал от церемониалмайстора. Бях присъствал на десетки такива церемонии, но все така се дивях на великолепието им. Придворните и служителите бяха облечени според ранга и службата си. Имаше сенатори и патриции в синьо и зелено, гръцки офицери от Хетайра с бели туники със златни кантове, магистрати и висши служители в лъскави, щамповани коприни, които държаха символите на ранга си — всичките от злато и слонова кост и парадни мечове с украсени с емайлирани плочки ножници, камшици, покрити със скъпоценни камъни, плочки и богато украсени свитъци. Много от костюмите бяха така гъсто обшити със злато и сребро, скъпоценни камъни и перли, че собствениците им едва помръдваха. Но и това бе част от ритуала. Очакваше се събралите се да стоят неподвижно или движенията им да бъдат бавни и достолепни.