Тръба оповести започването на церемонията. Събралите се обърнаха към седналия на трона си Михаил (Зоя не бе поканена) и подхванаха задължителната хвалебствена песен в чест на василевса. След няколко минути възхвала видях остиариосът, дворцовият евнух, чието задължение бе да представя височайшите гости на императора, да приближава Харалд и да му сочи да мине напред. Виждах пурпурния диск на мраморния под пред трона, там, където Харалд трябваше да легне по очи. В този миг се сетих, че съм пропуснал да го предупредя за автоматите. Казал му бях за издигащия се трон, но забравих, че в Магнаурската зала от двете страни на пурпурния диск има по една бронзова статуя на лъв. Бяха кухи и се задвижваха чрез система от въздушни помпи, които караха животните да размахат опашка, да отварят уста и да ръмжат. На скритите мъже, които управляваха автоматите, бе наредено да накарат зверовете да изреват в мига, в който просителят се просва пред трона.
Гледах как Харалд гордо прекосява голямата зала сред шпалира придворни. Беше гологлав, с тъмнозелена кадифена туника и широки копринени панталони. Единствените му бижута бяха прости златни торкви на двете рамене. Би следвало да се изгуби сред лъскавата, пищна тълпа, но той доминираше с присъствието си над всички. Наблюдателите останаха поразени не само от ръста и очевидната му сила, но и това, че Харадд Норвежки прекоси цялата Магнаурска зала така, сякаш тя принадлежеше на него, а не на василевса.
Приближи пурпурния диск и вече загърбил тълпата, спря пред трона. Последва тишина, докато се обръщаше към василевса. В този миг скритите оператори на автоматите отвориха клапите и механичните животни размахаха опашки и изръмжаха. Тълпата очаквала Харалд да подскочи или да се изплаши, остана разочарована. Той обърна глава към отворената паст, първо на единия, после на другия звяр. Изглеждаше замислен, дори любопитен. После небрежно легна на мраморния под и изпълни проскинезията.
Много по-късно ми каза, че докато се взирал в отворените усти на бронзовите лъвове и слушал съскането на въздушните помпи, проумял за огъня.
Глава трета
Почти четири месеца не видях Харалд. След аудиенцията той и хората му напуснаха Константинопол. Орфанотропа им бе възложил да се разправят с растящата заплаха от арабски пирати, които редовно нападаха корабите, плаващи от Дирахиум, на западния бряг на Гърция. Пристанището се явяваше важна брънка в комуникациите на империята. Оттам минаваха куриери, войски и стоки на път за Константинопол и за колониите в Южна Италия. Наскоро пиратите бяха дръзнали да установят бази на близките гръцки острови, от където бързите им галери връхлитаха минаващите кораби. Първоначалният план на Орфанотропа бе да изпрати в областта допълнителни кораби с воините на Харадд на борда. Според другите стражи друнгариосът, адмиралът на флотата, се противопоставил на идеята да качи толкова много варвари на корабите си, а Харалд допълнително влошил положението, като заявил, че няма да приема заповеди от грък. Дилемата беше разрешена, когато Харалд предложи собствените му кораби, леките моносилони да бъдат разположени в Дирахиум и оттам да ги изпраща да ескортират търговските кораби и да патрулират в района.
След заминаването на Харалд се върнах към обичайните си задължения в Стражата и открих, че слуховете за лошото здраве на Михаил са верни. Младият император страдаше от това, което придворните лекари тактично наричаха „светата болест“.
За пръв път забелязах симптомите, докато Михаил се обличаше за фестивала в чест на раждането на Белия Христос. С още петима стражи ескортирах Михаил до императорската съблекалня. Там веститорите, придворни, отговорни за символите на кралската власт, церемониално отвориха сандъка с кралските одежди. Най-младшият извади хламиса и тържествено го подаде на следващия по ранг служител. Дрехата премина от ръка на ръка, до главния веститор, който благоговейно приближи василевса и с молитва постави наметалото на раменете му. Последва го инкрустиран с перли епитрахил, обсипани със скъпоценни камъни ръкавици и огърлица. През цялото време василевсът стоя неподвижен. Накрая му поднесоха короната и тук нещо се обърка. Вместо да се наведе да целуне кръста ѝ, лявата ръка на Михаил се разтрепери неконтролируемо. Веститорът изчака, с короната, но Михаил бе като парализиран. Настана пълна тишина. Всички в стаята замръзнаха по местата си и единственото движение бе потръпващата дясна ръка на Михаил. После, след времето, необходимо да си поемеш бавно въздух седем-осем пъти, ръката бавно се укроти и Михаил си възвърна контрола над тялото. По-късно същия ден, сякаш нищо не се бе случило, той се присъедини към процесията по украсените богато улици за службата в черквата „Хагия София“, проведе няколко официални приема в двореца, на които висшите бюрократи получиха рождествените си подаръци, а вечерта се появи на големия пир в лосакиоса, трапезарията на двореца. Но Орфанотропа трябва да бе научил за моментната парализа на императора, защото обичайният ред бе променен. Михаил седеше сам на отделна маса от слонова кост, на показ пред всичките си благородни гости, но без някой да може да го приближи.