Выбрать главу

— Както нареди ваше величество — отговорих стегнато.

— Не е толкова просто, иначе нямаше да те викам тук. Тази пратка ще е малко по-различна от обикновеното. Аралт — или Харалд, както според теб го наричат хората му — си върши работата много добре. Хората му унищожиха няколко пиратски бази и заловиха или потопиха много сарацински кораби, но не всичките. На свобода остава един особено опасен кораб. Аралт докладва, че базата му е в Сицилия и следователно е извън обсега на моносилона му. Друнгариосът тук е съгласен. Той казва, че и преди бойните му кораби са се опитвали да заловят този корсар.

— Корабът е твърде бърз за тях — обясни в своя защита друнгариосът. — Мощен е и с добри гребци, и винаги успява да избяга на дромоните.

Орфанотропа не му обърна внимание.

— Изключително важно е нашите войски, в момента в Южна Италия, да получат заплатата си в рамките на следващите няколко седмици, в противен случай ще пострада духът им. Не им е плащано от половин година, тъй като и двете пратки бяха пресрещати от все същия пират, с когото ще трябва да се разправим. Или е било невероятно лош късмет за нас, или, както предполага Аралт пиратът е бил информиран предварително къде и кога ще бъде доставена пратката.

Изчаках търпеливо да чуя какво още ще каже Орфанотропа. Дотук не споменаваше нищо, което да обясни защо Харалд иска аз да придружа пратката.

— Капитан Аралт предлага да заложим капан. Заплатите да не се изпращат по обичайния начин, по главния път от столицата до Дирахиум и оттам по море до Италия, а да пътуват изцяло по море, на бърз кораб от Константинопол, който да заобиколи Гърция и да отплава директно за Италия.

— Планът е безумен, ваше височество. Типично за варварин — протестира кентархосът. — Какво ни гарантира, че търговският кораб няма също да бъде пресрещнат? Ще бъде невъоръжен и безпомощен, и следователно лесна плячка.

— Планът има и втора част — спокойно каза Орфанотропа. — Аралт предлага да изпратим по същото време и по обичайния маршрут, фалшив кораб, който да заблуди нападателите. Пратката ще е в оловни, вместо в златни кюлчета. Ще бъде ескортирана както подобава, отнесена в Дирахиум и натоварена на военен кораб, на който ще има още от хората на Аралт. Този кораб-примамка ще бъде изпратен за Италия. Ако шпионите на пиратите доложат за него, той ще го пресрещне и този път ще бъде унищожен. Междувременно истинската пратка ще пристигне невредима.

— Ако това ще достави удоволствие на ваше величество — прекъсна го кентархосът, — пратката може да измине цялото разстояние по море. Обаче защо не на борда на дромон? Никой пират няма да посмее да го нападне.

— Друнгариосът ме убеждава, че това е невъзможно. Не може да отдели боен кораб.

Наблюдавах с крайчеца на окото си друнгариоса. Погледна кентархоса и сви рамене. Друнгариосът, реших, е колкото моряк, толкова и придворен. Не искаше да рискува императорският флот да загуби поредната пратка, нито пък да противоречи на Орфанотропа.

— Какво мислиш ти, страже?

От тона му разбрах, че Орфанотропа се обръща към мен, но не посмях да го погледна в очите и задържах погледа си на ореола зад гърба му.

— Не съм експерт по морските дела, ваше величество — казах, внимателно подбирайки думите си, — но бих предложил, само като предпазна мярка, два моносилона да ескортират кораба със златото през зоната, в която е най-вероятно да се появят пиратите.

— Странно — каза Орфанотропа, — точно това предлага и Аралт. Казва, че може да изпрати два от моносилоните си да ни пресрещнат на южния нос на Гърция. Затова и иска да си на борда на кораба със златото, за да не стане недоразумение, когато капитанът на гръцкия кораб се срещне с варангските капитани.

— Както пожелае ваше величество — отговорих. Подмолният план на Харалд се явяваше точно стратегията, която би се понравила на Орфанотропа.

— Аралт иска и още нещо. Иска да му изпратим инженер и материали за огъня.

Кентархосът едва не се задави от изненада. Йоан забеляза реакцията му.

— Не се безпокойте. Нямам намерение да доставя огъня на варварските кораби. Не искам и да засегна Аралт. Очевидно е обидчив. Не споменава нищо за сифон, с който се запраща огънят. Затова ще му изпратя инженер и материали, но не и сифон.

Три седмици бяха нужни за подготовката. Първо службата на логотета на доместикоса, секретариата на армията, трябваше да изготви два комплекта заповеди: официалната за пратката-примамка и втори, секретен комплект инструкции, за истинската. После колегите им от логотета на дромоса, които отговаряха за императорските пътища, трябваше да се подготвят за конвоя от Константинопол до Дирахиум. Управителите на военните станции бяха предупредени да са готови за смяна на товарни мулета и коне за войниците. Епархът на дворцовата хазна получи инструкции директно от Орфанотропа да излее осемстотин оловни кюлчета със същото тегло като златните нумизми, с които се плащаше на войските. И не на последно място, флотът да осигури търговски кораб, който да пренесе истинската пратка.