Когато отидох да го огледам на Златния рог, трябваше да призная, че кентархосът си разбира от работата. Беше избрал кораб, който тук наричаха доркон или газела, двайсет крачки дълъг, с две мачти с триъгълни платна, беше лек, което му позволяваше да гази близо до брега и разполагаше с допълнителни гребла за шестнайсет мъже, ако се наложи да пътува при безветрие или да маневрира безопасно в пристанище. Капитанът също ми вдъхна доверие. Теодор беше нисък, жилест грък, родом от остров Лемнос, и поддържаше кораба си в добро състояние. След като ми даде да разбера, че той командва, а аз съм само допълнителен товар, започна да се държи учтиво и приятелски. Казали му бяха само, че ще пътува по директния курс за Италия и ще бъде пресрещнат от кораби от императорската флота. Не му бе съобщено какво превозва, нито пък той прояви любопитство.
Видях отново Теодор през нощта, в която отплавахме. Съгласно секретността на мисията ни, вдигнахме платна часове, след като ковчежетата с монети бяха качени на борда. Крайбрежният патрул ни очакваше. По залез пускаха през Златния рог дебела желязна верига, предпазна мярка срещу контрабандисти и вражески нападения. Отвориха пролука, колкото дорконът ни да се промуши навън и да хване попътното течение, което да го изведе към Пропонтис, вътрешното море. Докато гледах ширналия се на седем хълма тъмен Константинопол, си спомних деня, в който пристигнах и колко впечатлен бях от размерите и великолепието на Миклагард. Сега градът очертаваха подобните на топлийки светлини на високите сгради. Константинополският фар, в който в големи стъклени съдини горяха зехтин, очертаваше светла пътека по водата.
Дорконът надмина очакванията ми. Поехме курс директно към Пропонтис, което бе мерило за компетентността на капитана. Гръцките моряци обикновено вечер спират в някой заслон или пристанище, или се придържат към брега и рядко губят земята от погледа си. Теодор обаче се отправи директно към протоците към Велико море. Не се отклони и в митницата в Абидос, където всички търговски кораби бяха длъжни да спрат и да заплатят такса. Пресрещна ни патрулна лодка, но аз им показах писмената заповед, дадена ни от главния картулариус на Орфанотропа и ни пуснаха да продължим. Документът постановяваше, че изпълняваме спешна императорска задача и не бива да бъдем задържани. Йоан вече бе започнал да се подписва с пурпурно мастило.
Тъкмо навивах документа на оловния му печат и се канех да го върна в торбата си, когато вятърът поде от там лист нагънат пергамент и го подгони по палубата. Теодор ловко го хвана, преди да изчезне зад борда. Докато ми го връщаше, ме изгледа въпросително. Очевидно разпозна картата. Планирах да му я покажа по-късно, но моментът изглеждаше подходящ.
— Командирът на корабите, които ще се присъединят към нас по-късно, ми изпрати това от Дирахиум. — Аз разстелих листа, в който беше посочено къде да очакваме срещата с ескорта.
Гръцкият капитан веднага разпозна мястото.
— Малко след нос Тенарум — каза той и после сви рамене. — Командирът ти е нямало защо да се главоболи. Познавам тази ивица като родното си пристанище. Даже не помня колко пъти съм минавал от там.
— Е, не е лошо да сме сигурни — казах аз. — Отбелязал е къде ще ни чакат корабите му. — Сложих пръста си до изписаната на пергамента руна. Спомних си какво ми каза Халдор за познанията на Харалд и разпознах в нея таен код.
— Какъв е тоя знак? — попита Теодор.
— Първата буква от нещо като азбука, която използва моят народ. Казва се феху — значи добитък, или богатство.
— Ами тази? — Малко по-нагоре бе нарисувана вертикална линия с диагонална ивица.
— Това е нотиз, нужда или бедствие.
Гръцкият капитан огледа по-внимателно картата и отбеляза:
— Защо я е нарисувал там? По тая част на крайбрежието има само стръмни скали. Водата до самия бряг е дълбока и няма за какво да се заловиш. Подхване ли те вятър към сушата, ще станеш на парчета, преди да се усетиш. По-умно е отдалеч да избегнеш мястото.
— Не знам защо — признах аз и наистина бях озадачен.
С всяка изминала миля забелязвах разликите между плаването тук и в студения Север. Водата бе по-яркосиня, гребените на вълните — по-бели и ясно очертани, а самите вълни — по-пъргави. Прииждаха в загадъчен бърз танц, но като че ли не достигаха височината и размаха на океанските вълни.