Споделих това с Теодор.
— Трябва да ги видиш при буря — предупреди ме сериозно той. — Цяла лудост е. Отвесни вълни се спускат една след друга, от всички посоки, за да объркат кормчията. Всяка е достатъчно голяма да преобърне кораба. И нищо преди да избухне бурята. Това е най-лошото. Стоварва ти се изневиделица, преди да си успял дори да свиеш платната.
— Претърпявал ли си корабокрушение?
— Никога — каза той и се прекръсти. — Но не бързай да се отпускаш — Великото море е виждало достатъчно корабокрушенци, от благословения Св. Павел, та до първите ни моряци и самият Одисей.
Дорконът по това време плаваше близо до брега, покрай един стръмен нос. Теодор посочи към билото. Горе видях двойна редица блестящи от белота колони, разположени близо една до друга увенчани с къс бял камък.
— Това е храм на старите ни богове. Има ги на всеки остров — или храмове, или погребални могили.
За миг реших, че говори за моите богове и старата вяра, после осъзнах, че има предвид боговете, които народът му е почитал, преди да приеме Белия Христос.
— Построени са така, че да ги виждат моряците — продължи капитанът. — Сигурно са се молили на езическите си богове да пристигнат благополучно или са им благодарили за успешното плаване. Както аз паля свещ и казвам молитва на Св. Николай от Мира, светеца на моряците.
— Кои са били тези стари богове?
— Не знам. Обаче си мисля, че са били нещо като семейство, предвождани от един бог-баща. Другите богове отговаряли за реколтата, войната и прочее.
Също като моите богове, помислих си аз.
Корабът ни изпреварваше и затова когато заобиколихме нос Тенарум и стигнахме мястото на срещата, не се изненадах, че там няма и следа от двата моносилона. Донейде трудно успях да убедя Теодор да изчакаме няколко дни. Той знаеше, че навлизаме в район, гъмжащ от пирати и не искаше да се помайва до опасния бряг.
— Както ти казах — махна към далечния хоризонт, където различих очертанията на брега, — няма пристанище. Ако вятърът се промени и се усили, ще загазим.
Накрая се съгласи да изчака три дни, през които кръжахме напред-назад, нощем прибирахме платната, а сутрин вдигахме на върха на мачтата часови, който оставаше там, в дървено столче втренчен на север, посоката, от която очаквахме да се зададат корабите на Харалд.
Призори на третия ден още преди да е стигнал върха на мачтата, часовият нададе предупредителен вик. От югозапад приближаваше кораб. Теодор скочи към перилата, втренчи се натам, после се върна на палубата и ме приближи с широки крачки. Нямаше и следа от обичайното му дружелюбие. По лицето му се четяха смесица от подозрение и гняв.
— Затова ли искаше да чакаме? — извика той, сграбчи ме за ръката и ме снижи до нивото на очите си. Устата му смърдеше на гарум, любимия на моряците сос от гнила риба. За миг ми се стори, че ще ме удари.
— Какво има?
— Там — извика отново и махна към далечното платно. — Не ми казвай, че не си го очаквал. Трябваше да разбера от самото начало. Подъл дивак. Излъга, че чакаш ескорт. Това е сарацински кораб, два пъти по-голям от нас, и заради теб се озова толкова навреме тук.
— Откъде си сигурен, че е арабски? Не можеш да видиш от това разстояние — защитих се аз.
— О, мога — изръмжа капитанът и заби още по-силно пръсти в рамото ми. — Виждаш ли такелажа… Три триъгълни платна на три мачти. Арабска галера от Сицилия.
— Успокой се — прекъснах го. — Не знам как този кораб се е озовал тук точно сега. Но и да не ми вярваш, няма време за губене. Вдигни всички платна, накарай гребците да се приготвят и поеми на север. Сигурен съм, че нашите кораби са на път и ще се срещнем с тях, преди сарацините да ни настигнат.
Гръцкият капитан горчиво се изсмя.
— Няма начин. Ако не греша за този кораб, няма да стигнем далеч. Знаеш ли какво значи галера? Риба меч. А знаеш ли как напада рибата меч? Ще ни догонят. Вероятно по обяд, но няма да се отървем. Няма дори пристанище, в което да се скрием.
Думите му ми напомниха за картата на Харалд. Бръкнах в торбата си и я извадих.
— Ами това? — посочих нотиза. — Дали не е точно мястото, където трябва да отидем, ако изпаднем в беда.
Капитанът ме изгледа хладно.
— И защо да ти вярвам? — попита мрачно той.
— Недей, обаче ако си прав и този арабски кораб е толкова бърз и опасен, колкото твърдиш, нямаш друг избор.
Той обмисли думите ми, после ядосано се завъртя на пети и започна да крещи на моряците да вдигнат всички платна и да седнат зад греблата. Пое кормилото и подкара доркона под ъгъл към далечния бряг. Дори не ме погледна, само стисна зъби и се постара да извлече максималното от кораба.