— Попаднахме в капан — тихо каза Теодор.
Чух в далечината вик. Трябва да беше арабският капитан, който нареждаше на мъжете да свият платната и се приготвят да продължат на гребла. После чух проскърцване на въжета и предположих, че арабите свалят и рейките. Не бързаха, знаеха, че сме в ръцете им.
— Всеки да се спасява както може! — извика Теодор. Нямаше нужда да ги подканя — мъжете започнаха да скачат в прозрачната вода. До брега оставаха не повече от няколко размаха с ръце. В дъното на залива имаше издадена скала, на която можеше да се изтеглиш, оттам по скалите се виеше козя пътека. Ако бяхме достатъчно бързи, може би щяхме да се скрием от ловците на роби.
— Съжалявам… — започнах, но Теодор ме прекъсна.
— Вече е прекалено късно. Скачай.
Метнах се през борда, Теодор ме последва миг по-късно. Напуснахме кораба последни и го оставихме да се поклаща кротко в спокойната вода.
Изтеглих се на скалата, пресегнах се и подадох ръка на Теодор, Той тръгна по мокрите следи на мъжете по козята пътека. Катереха се колкото се може по-бързо, чувах над главата си потракването на отронените камъчета.
Обърнах се и видях как арабският кораб предпазливо се провира през пролуката в скалите. Няколко от пиратите седяха на палубата и с дълги гребла направляваха кораба към заливчето.
Обърнах се и се закатерих с всички сили. Преди да скоча във водата, изух обувките си и сега усещах как острите камъни се впиват в босите ми крака. Подхлъзнах се и опипом затърсих къде да се хвана. Погледнах нагоре, опитвайки се да открия пътеката. Върху ми валяха пръст и малки камъчета, съборени от гръцкия капитан. Настигнах Теодор на по-малко от половината път нагоре. Нямаше място да го изпреваря, затова спрях, задъхан от изтощение, с бучащи уши, и погледнах надолу.
Арабската галера сега лежеше успоредно на изоставения ни кораб. Около десетина пирати вече бяха на палубата на доркона, насилваха капака към трюма и скоро щяха да докопат сандъците със злато. Виковете ми подсказаха, че арабският капитан — лесно го разпознах по тюрбана на червени и бели райета — нарежда на мъжете са да ни заловят. Двама или трима араби вече плуваха към брега.
Изведнъж от отдалечената страна на залива падна нещо. В началото реших, че ми се е сторило, в окото ми е влязла прашинка пян пред очите ми са избили черни точки, както когато не ти достига въздух. После от скалите във водата цопнаха още две тъмни точки. Мярнах рязко раздвижване там, където започваха тревата и ниските храсти. Беше ръка, мяташе нещо. То се изви във въздуха и набра инерция, после падна на палубата на галерата и се разби на парчета. Гледах изумен. Прелетяха още няколко предмета. Които и да ги хвърляше, имаше добър мерник. Един или два паднаха във водата, но останалите четири-пет паднаха на кораба на пиратите.
От долу се разнесоха предупредителни викове. Мъжете на доркона започнаха да се връщат на кораба си, а капитанът се спусна към кормилото. Крещеше нещо на екипажа и махаше настойчиво. Арабин вдигна от палубата един от нераздробилите се предмети и го метна през борда. Представляваше нещо като кръгъл глинен съд, голям колкото мъжка глава. Въпреки изненадата, сарацините не изпаднаха в паника. Тези, които плуваха към брега, се върнаха на кораба. Други сечаха въжетата, прикрепящи галерата към заловения доркон и започнаха да се отблъсват от него. Повечето мъже се върнаха на греблата, които обаче нямаше как да използват в ограниченото пространство на малкия залив. Капитанът изрева нова команда и гребците смениха ритъма. Загребаха назад, опитвайки се да изведат галерата през тясната пролука на заден ход.
А грънците продължаваха да валят. От няколко места се появиха пламъчета. Памучните платна, прилежно свити по мачтите, избухнаха в пламъци. Гледах как влекат по рейките, после стигнаха до насмоления такелаж и хукнаха нагоре по мачтите. Паднаха още огнени грънци. При разбиването им по дървената палуба се разливаше тъмна течност. Понякога течността вече гореше, друг път се стичаше встрани, докато стигнеше пламък и след това избухваше. След секунди палубата заблестя от огнени езера, които пълзяха едно към друго, съединяваха се и запламтяваха все по-ненаситно.