Сарацините започнаха да изпадат в паника. Пръски от запалителната течност падаха под седалките на гребците. Един мъж скочи и бясно заудря туниката си. Другарите му зарязаха греблата и се опитаха да изгасят пламъците. Не успяха и видях как нещастникът отчаян се хвърли през борда във водата.
После видях нещо, което досега смятах за невъзможно. Запалителната течност от грънците капеше от отворите за отичане на палубата и оттам в заливчето, и течността продължи да пламти дори върху водата. Знаех, че пред мен е огънят, същото ужасно оръжие, унищожило флота на русите, които преди две поколения нападнали Майката на градовете.
Веднъж избухнал, нямаше как да го спреш, изгасиш или отклониш. Пламтящата течност плъзна по палубата на галерата, откри трюма, пробяга по пейките и обви кораба в огнени кълба. Пожарът лизна зарязания доркон и скоро и той пламна. Димът от двата кораба се точеше и извиваше към небето. Основата му се разширяваше и местеше, обгръщайки нещастните сарацини, някои увиха тюрбани около лицата си, за да се предпазят и обречено се опитваха да потушат пламъците. Повечето скочиха в пламтящата вода. Гледах ги как се гмуркат под плаващите огнени езици. Само че когато се покажеха за въздух, засмукваха огъня в дробовете си и отново потъваха, този път завинаги.
Една шепа хора успя да отплува към открито море през пролуката в скалите. Сега се появиха и нападателите им. По двете скали наизлязоха въоръжени воини, едри и с гъсти бради, с легинси и кожени елеци. Веднага ги разпознах — норвежците на Харалд Носеха дълги копия и заеха позиции на скалите така, че оръжията им да достигат плувците. Сетих се за северните рибари, които чакат по песъчливите брегове на реките и язовете, готови да прободат с копие мигриращите сьомги. Само дето този път пробождаха хора. Нито един плувец не избяга през пролуката.
Само петима пирати достигнаха каменистата платформа под мен и се изтеглиха на брега. Изведнъж бях избутан от норвежец, който поведе надолу десетина мъже. Този път не убиха врага; арабите паднаха на колене и помолиха да бъдат пощадени.
— Хей, Торгилс, време е да се качиш горе! — чух развеселен да вика Халдор. Извърнах се от клането, но гледката на умиращите мъже се запечата в съзнанието ми. Седмици по-рано гледах как един от фанатиците-християни екзалтирано проповядва на тълпата на пазара. Заплахите как ще ги застигне ужасно наказание, ако не се покаят за греховете си, ми се сториха едва ли не налудничави. Ще пропаднат в бездна, крещеше той, ще понесат нечувани ужаси и ще горят в страшни мъки. Обещанията му се доближаваха до сцената долу.
— Използва ни за примамка! — укорих Халдор, когато се изкатерих на върха на скалата и открих там групичка около четирийсетина доволни от себе си мъже. Скрит в една близка падина бе лагерът, откъдето бяха заложили капана.
— И бяхте много добра примамка — отговори Халдор с триумфалната си усмивка и зъбите му лъснаха в брадата.
— Можехте поне да ме предупредите — казах още кисело.
— Това беше част от плана. Харадд реши, че ще разбереш руните на картата и още толкова ще се възгордееш, че няма да се сетиш за друго, освен да изпълниш съобщението. Което за нас беше още по-добре.
От отговора му ми стана още по-криво. Не само арабският капитан, а и аз бях излъган.
— А какво щеше да стане, ако корабът ни бе дошъл по-рано или арабите бяха закъснели? Прекрасният ви план щеше да се провали.
Халдор не изпитваше никакви угризения.
— Ако арабите бяха закъснели, пратката щеше да пристигне в безопасност. Ако бяхте подранили и се бяхте скрили в заливчето, те щяха да ви потърсят. Ние щяхме да им помогнем да ви открият, примерно с дим или нещо друго.
Огледах викингите. Много малко бяха, за да унищожат най-силния сарацински кораб в района.
— Не виждаш ли колко е гениално? — продължаваше Халдор, неспособен да прикрие задоволството си. — И пиратите и онзи скопен министър в Константинопол решиха, че измамата е двойна. Министърът вярваше, че ще ги примами с фалшивата пратка. Пиратът реши, че е разгадал плана и се нахвърли на лесната плячка. А Харалд играеше тройна игра. Рискува и използва истинската пратка за примамка, и виж колко добре се подредиха нещата.
— Ами ако галерата ни беше настигнала и заловила златото?
Халдор пренебрежително сви рамене.
— Харалд бе готов да поеме този риск. Казах ти, върви му в битките.
Огледах се.
— Къде е той сега?