— Повери засадата на мен — каза Халдор. — Попаднахме на заливчето, докато търсихме пиратски бази по брега. Харалд веднага видя, че е идеално за засада. Само че според него императорската бюрокрация е толкова задръстена от шпиони и предатели, че предпочете да вземе предпазни мерки. Изпрати тук само шепа мъже, така че отсъствието им да не бъде забелязано в Дирахиум, а сам той остана с корабите. Ще пристигне след ден-два.
Сигурно още изглеждах недоволен, защото Халдор добави:
— Има и нещо друго. Хитростта на Харалд разкри източника от който пиратите черпят информацията си. Трябва да е службата на дромоса. Някой е информирал сарацините къде и кога да нанесат удара си. Харалд подозираше това, затова изпрати картата с руните.
Спомних си служителите на дромоса, които ме придружаваха на първото ни посещение в лагера на Харалд в Мамас. Още тогава се чудех дали някой от тях не говори нордически.
— Искаш да кажеш, че за да разбере картата, шпионинът е трябвало да разчита руни. А това го могат само служителите на дромоса.
Халдор кимна.
— Кажи го и на скопения си министър, като се върнеш в Константинопол.
Самият Харалд пристигна с корабите си точно когато Халдор и мъжете му се захванаха със задачата да изнесат товарите от двата изгорели кораба. Водата в залива бе толкова плитка, че с лекота измъкнаха сандъците с кюлчета от доркона. Съдържанието им бе непокътнато. Тогава гмурците на Халдор се прехвърлиха на галерата. За всеобща радост се оказа, че корабът е пълен с плячка. Някои ценности бяха повредени от огъня, други от водата, но пак оставаше много, което си струва да бъде спасено. Най-хубавите предмети бяха църковни украшения, вероятно плячкосани при нападения над християнски градове. Имаше подноси и сребърни купи, и олтарни покривки. Платът бе овъглен, но пришитите към него перли и полускъпоценни камъни бяха непокътнати и набързо прибавени към растящата купчина скъпоценности.
— Една шеста отива в императорската хазна, останалото е за нас. Такова е правилото — тържествуваше Халдор.
Харалд, забелязах, внимателно следеше какво вадят хората му. Доверяваше им се дотам, да ги остави да заложат сами засадата, но когато се опреше до делбата, държеше да се увери, че всичко е надлежно описано. Стоеше зад импровизирана маса, на която оглеждаха предметите и преценяваха стойността им. Когато извадиха шепи арабски динари, стопени до буца метал от огъня, Харалд нареди да ги претеглят и изчислят стойността им цели три пъти.
Не можех да не се зачудя какво ли мисли. Виждал го бях проснат по очи на мраморния под пред василевса, който твърдеше, че е наместник на Белия Христос на земята, и се опасявах, че нормалният завършек на клетвата му за вярност ще бъде крачка по пътеката, която ще го отведе към християнската вяра. Лесно щеше да се изкуши от богатството и разкоша. Присъствах — ведно с Харалд, Халдор и няколко от съветниците му, — когато на масата изложиха най-ценния предмет в галерата, кръст, без съмнение откраднат от някой богат манастир или черква. Раменете му бяха дълги поне три педи, дебели колкото мъжки пръст и украсени с инкрустирани мотиви. От дните си на послушник в един ирландски манастир знаех, че да се създаде такава красота е проява на силна вяра. Великолепният кръст лежеше на голата дървена маса, проблясвайки с мътното сияние, присъщо само на златото.
Халдор с възхищение прокара пръсти по изящното изделие.
— Колко ли струва? — зачуди се на глас.
— Да го претеглим и ще разберем — дойде безцеремонният съвет на Харалд. — Един пунд злато върви по седемдесет и две нумизми.
Ако Харалд е склонен да последва някой бог, реших тайно, то това няма да е Белия Христос, а Гулвейг. Хвърлена в пламъците, Гулвейг, името на която значи „златен водопад“ се появява отново, обгърната с повече блясък от преди, като олицетворение на три пъти разтопеното злато. Но Гулвейг е и подмолна и зла магьосница, и изведнъж ме обхвана съвсем ясно предчувствие, че алчността на Харалд ще го погуби.
Глава четвърта
— Ваше величество, Харалд се разправи с пиратите и планира да се върне в Константинопол — докладвах на Йоан Орфанотропа, когато се завърнах в столицата. — Вече прехвърли пратката злато в Дирахиум. Там възнамерява да купи нов кораб за гръцкия капитан Теодор, който ще продължи за Италия със заплатите на войниците. Вече дори може да са ги получили.
— Този Аралт не чака заповеди — коментира Орфанотропа.
— Такъв му е характерът, ваше величество.
Орфанотропа замълча за момент.
— Корупцията е навсякъде в бюрокрацията — каза накрая, — затова и информацията, че пиратите са имали шпионин в службата на дромоса е полезна, но не е изненадваща.