Думите бяха изречени с тон, който ме накара да се зачудя дали разкритият шпионин няма да бъде включен в бъдещите машинации на министъра. Еднакво вероятно бе Йоан да изнуди информатора да работи за него и да го накаже. Изпитах съчувствие към жертвата. Положението му не се различаваше особено от моето.
— Аралт доверява ли ти се? — рязко попита евнухът.
— Не знам, ваше величество. Не е човек, който раздава с лека ръка доверие.
— Тогава искам да го спечелиш. Когато се върне тук, всячески ще му помагаш.
Когато същата вечер разказах за новата задача на Пелагея, тя бе изпълнена с лоши предчувствия.
— Колкото и да се мъчиш, Торгилс, май не можеш да се измъкнеш от държавните дела. От това, което ми разказа за Харалд, направих извода, че е забележителен, но и опасен човек. При един сблъсък между него и Орфанотропа, ти ще попаднеш между шамарите. Не ти завиждам. На твое място щях да моля боговете за помощ.
Забележката ѝ ме подтикна да я питам дали знае нещо за старите богове, които гърците са почитали преди Белия Христос.
— Теодор, гръцкият капитан, с когото плавах, ми показа един порутен храм. Каза, че старите богове били семейство. Чудя се дали не са същите богове, които почитаме на север.
Пелагея безразлично сви рамене.
— Не питай мен. Не съм набожна. И защо да съм, след като съм кръстена на покаяла се проститутка? — Усети, че трябва да обясни думите си и сухо продължи: — Пелагея била лека жена, която после приела вярата и станала монахиня. Облякла се като евнух и живяла в една пещера в Маслиновата планина, в Светите земи. И не е единствената проститутка сред светиите. Майката на Константин, основателя на този град, държала кръчма, в която предлагала на клиентите си не само евтино вино и стар хляб. А точно тя открила истинския кръст и гроба на Христос в Йерусалим.
Видя, че искрено искам да науча повече за старите поверия, и омекна.
— Има една сграда, базиликата на Меса, до Милиона. Пълна е със стари статуи, които никой не знае какво да прави. Някои са там от векове, има и стари богове. Друг въпрос е дали някой може да познае кой кой е.
На другия ден открих базиликата и дадох на стария пазач няколко монети, за да ме пусне да огледам. Намерението ми, разбира се, бе да открия кои са били старите богове и защо са си отишли. Надявах се да науча нещо, което да ми помогне да спася моите северни богове от същата участ.
В базиликата беше тъмно и потискащо. Половината зала бе пълна с безразборно разхвърляни прашни статуи. Някои бяха повредени, други лежаха на една страна или опрени една о друга от носачите. Светло бе единствено в централния двор, където бяха струпани по-големите статуи, толкова близо една до друга, че едва се провирах между тях. Имаше бюстове на императори, части от триумфални колони и всевъзможни мраморни парчета, глави без тела, лица със счупени носове, ездачи без коне, воини без щитове или със счупени мечове и копия. На всеки няколко крачки се натъквах на изтръгнати от постаментите им мраморни надписи. Прочетох имената на отдавна мъртви императори, забравени победи, незнайни триумфи. Предположих, че оригиналните статуи към надписите са някъде сред целия този хаос, но беше невъзможно да ги свържеш.
Стоях пред една мраморна табела и се опитвах да разчета буквите, когато хъхрещ глас пита:
— Кой размер търсиш?
Извърнах се и видях появил се от лабиринта статуи старец. Носеше безформено вълнено наметало с разръфан подгъв.
— Най-хубавите неща се продават лесно, но някои от големите отзад са напукани. Пак можеш да ги използваш, ако изрежеш повредените части.
Старецът явно бе решил, че търся мрамор. Пелагея ми спомена, че повечето мраморни изделия в града се правят от стари парчета камък.
— Нямах представа, че се правят толкова много статуи.
Старецът подсмръкна; прахът влизаше в носа и очите му.
— Няма къде да ги излагат — обясни той. — Спонсорите искат новите паметници да са в центъра на града, където ще ги видят най-много хора. А той е пълен и нищо чудно, след като от седемстотин години слагат там паметници. Така че събарят нещо и ако целта е да се спестят пари, използват пак постамента. И без това рядко някой помни в чия чест е била старата статуя. Да не споменаваме паметниците, които събарят, когато някой реши да построи нов блок, или пък се срутват от земетресения или старост. Градската управа не иска да харчи пари да ги издига отново.
— Дойдох да огледам по-старите статуи — казах предпазливо. Не исках да възбудя подозрения, че съм езичник. — Дали няма да открия изображения на старите богове?
— Не си първият, но се съмнявам, че ще имаш късмет. Трудно е да прекроиш стар бог в нов човек. — Изхили се. Още смяташе, че съм скулптор, търсещ евтин и бърз начин да изпълни поръчката си.