Пелагея удържа на думата си и се оказа, че половин процент е направо нищо в замяна на услугите, които Симеон направи на Харалд. Аргипропратът винаги успяваше да открие човек, склонен да плати злато или сребро за брокат, коприни, подправки, църковни предмети, в един случай дори за две лъвчета, за които уредникът на императорската менажерия плати царски.
Харалд се върна в Константинопол малко преди Възнесение и едва има време за една тайна среща със Симеон — на която присъствах като преводач, — преди да получи инструкциите за новата си мисия. Хората му щяха да положат клетва като извънкрепостни варанги и да получават редовна заплата и подслон. Самият Харалд трябваше да подбере двайсет от най-добрите си воини и да се яви на бойния кораб, който се товареше в пристанище Буцефалон.
Изпратиха ми копие от инструкциите, с бележка от главния секретар на Орфанотропа, в която пишеше, че аз ще придружавам Аралт. Достатъчно дълго бях живял в Константинопол и знаех, че Буцефалон е запазен само за корабите на императорското семейство. Единственият боен кораб там, доколкото ми бе известно, бе бързият дромон на самия василевс. Нямах представа какво търсят Харалд и хората му на борда.
Интелигентният младеж, който ни посрещна на палубата, бързо обясни ситуацията. Не беше военен; леко пухкав, с лъскава, къдрава черна коса и вид на човек, винаги готов да намери повод за усмивка и шега.
— Аз съм Трдат — каза разговорчиво. — Добре дошли на борда. Разбрах, че ти ще си преводачът на военния ми ескорт. Въпреки че не проумявам за какво ми е такъв. — Говореше извън всякакъв протокол, че се зачудих какво ли прави на борда на личния дромон на василевса.
Трдат небрежно махна към стегнатия такелаж на съвършения боен кораб, излъсканите палуби и позлатени перила, и натруфените офицери. Дори широката част на двуметровите гребла бе изписана в пурпурно и златно.
— Това се казва кораб. Идеален за леко морско пътуване в най-подходящия сезон на годината.
— Къде отиваме? И защо?
— Онези тесногръди бюрократи не ви ли казаха? Типично в техен стил. Все се фукат колко са дискретни, когато всъщност няма нужда от секретност, и в същото време са готови да продадат поверителната информация, за да намажат кесиите. Пътуваме към Божи гроб, за да видим какво може да се направи по въпроса с Голгота. Изпраща ни негово величество василевса. Между другото, аз съм архитект, протомайстор.
— Аз пък разбрах, че протомайстор Трдат е възстановил Черквата на Светата мъдрост преди повече от четирийсет години.
— Това е дядо ми — отговори жизнерадостно архитектът. — И свършил много добра работа. Затова избраха мен за поръчката. Пак става дума за ремонт. Василевсът се надява, че ще се справя също така добре, като дядо.
— Ще ми кажеш ли за какво точно става дума, за да обясня на ескорта ти, когато пристигне?
— Не искам да те отегчавам с подробности, а и от акцента ти разбирам, че си от Севера — не го казвам като обида, аз самият съм по рождение арменец — и може въобще да не си християнин. Мястото, където Христос е умрял и е погребан, е едно от най-свещените в нашата вяра. След като благословената Августа Елена открила истинския кръст, определили в коя точно пещера е било погребано тялото на Христос и издигнали там великолепна базилика. В продължение на векове неприкосновеността на гробницата била почитана, дори след като земите паднали в ръцете на мюсюлманите. За съжаление времената се менят. По времето на баща ми халифът, с право заслужил името Мурад Лудия, дал заповед базиликата и гробницата да бъдат разрушени. Казал на местния управник да не остави камък върху камък, заповядал да затворят и всички други християнски черкви в провинцията, и да не пускат поклонници-християни. Оттогава нямаме надеждна информация докъде е стигнало разрушението на гробницата — Анастасис или Възкресение, както е известна, — нито как изглеждат днес руините. Мурад Лудия отиде да се срещне със Създателя си преди шестнайсет години. По ирония на съдбата беше убит от религиозен фанатик. Нашият василевс сега преговаря с наследниците му за позволение да построи отново базиликата и да поправи гробницата. Тук идва моето място. Наеха ме да изготвя оценка на настоящето състояние на сградите и да извърша някои поправки на място. Градските управници може да са подли мързеливци, но ги бива да пазят архиви. Успях да открия плановете на оригиналната базилика. А ако светилището е толкова повредено, че да не може да бъде възстановено, трябва да проектирам напълно нова сграда, достойна за мястото.