— Голяма отговорност.
— Да, императорът възлага много надежди. Убеден е, че така ще покаже силата и размаха на вярата си и се надява, че за награда ще бъде изцерен. Предполагам, че си запознат с проблемите му. Затова предостави на нуждите ми императорския дромон. Показва колко е загрижен.
За моя изненада Трдат не си направи труда да снижи глас докато говореше за здравословното състояние на Михаил.
Той лековато продължи:
— Би ли предал на приятелите ни воини, че ще сме готови да отплаваме веднага, щом натоваря всичките си бои и тесери — това са малките кубчета, които използваме за мозайките. Най-късно вдругиден. Моите хора — майсторите по мозайките, зидарите, бояджиите и прочее — вече са готови. Остава да видим дали ще им се отвори работа, когато стигнем Божи гроб.
Всичко това като че ли се понрави на Харалд. Предположих решил е, че напълно е заслужил личният кораб на василевса. Определено когато пристигна в Буцефалон с воините си, сред които Халдор, когото се зарадвах да видя, норвежкият принц се разходи по мостика така, сякаш е собственик на кораба, а не командир на ескорта на прост архитект.
— Предай на варангите, че пътем ще спрем само на едно място — ми каза Трдат. — На остров Проконесос, за мрамор.
Дромонът вече излизаше от пристанището. Всеки мах на греблата се надзираваше зорко от протокарабоса, отговорникът за гребците, който нито за миг не забравяше, че го гледат от прозорците на Големия дворец и че отплаването ни трябва да е колкото се може по-стройно.
Хрумна ми, че протомайсторът може и да знае нещо за складираните в базиликата стари статуи. Питах го дали някога е ходил там.
— Разбира се. Баща ми и дядо ми, докато беше жив, бяха доста строги. Накараха ме да науча всичко, което трябва да знае един архитект, че и в добавка — геометрия, аритметика, астрономия, физика, сградостроене, хидравлика, дърводелство, ковачество, рисуване… За щастие ми харесваше, особено рисуването. Доставя ми удоволствие да изготвям диаграми и разрези. Двамата силно ме насърчаваха да посещавам старите храмове, развеждаха ме из базиликата и не пропускаха случая да ми сочат старите статуи. Още са там, ако знаеш какво търсиш. Високата бронзова женска статуя на Форума на Константин, например. Всички мислят, че е бивша императрица или може би светица, а всъщност е стара гръцка богиня. Обръщал ли си внимание на фигурата върху Анемодулиона?
— Паметника до Форум Таури, пирамидата с бронзовата женска фигура на върха, която се върти при най-лекия полъх на вятъра? На север имаме подобни ветропоказатели на корабите и къщите, но те са много по-малки и прости.
— Да. Но колко хора знаят, че когато надигнат глава към Анемодулиона, за да проверят накъде духа вятърът, те всъщност се допитват до отдавна забравена езическа богиня? Ще говорим за това повече по време на пътуването. Предполагам, че дори на най-бързия дромон във флота, до Божи гроб ще плаваме поне три седмици.
Компанията на Трдат направи това пътуване едно от най-занимателните в живота ми. Арменецът обичаше да говори и с готовност споделяше знанията си. Показваше ми подробности по бреговата ивица, описваше детството си в семейството на прочути архитекти и ме запозна с някои страни на професията си. Трдат ме отведе в трюма, отвори един от чувалите с тесери, показа ми кубчетата мрамор, теракот, цветно стъкло и седеф и как се побиват в мек хоросан и с тях се рисуват портрети или картини по стените и подовете. Каза, че за един ден майстор може да завърши част, голяма колкото обхвата на ръцете му във всички посоки.
— Представи си колко време е отишло за апсидата в Хагия София. Дядо Трдат пресметнал, че ще са му нужни два и половина милиона тесери.
Когато стигнахме остров Проконесос, на половината път през Пропонтис, ме покани да го придружа в каменоломните.
— Тукашният мрамор се използва толкова много, че чак ми е омръзнал. Виждаш го навсякъде — все същия бял камък със сиво-сини нишки. Обаче ни е подръка, а и явно е неизчерпаем.
— Мислех, че повечето нови неща се правят от стари статуи.
— Така е. Но много от старите неща също са от тукашния мрамор, а собствениците на каменоломните се оказаха достатъчно хитри да се възползват от мързела на строителите. Подготвят мраморните късове тук, на острова, и ги складират готови на кея. Направо си взимаш готови сегменти за колони, капители и постаменти. Това обаче ограничава въображението на архитекта, ако клиентът му иска да работи с този материал, за да спести пари. Познавам поне деветнайсет различни видове мрамор, а ако се разхождаш из Константинопол, ще кажеш, че има само един — от Проконесос. Обожавам да работя с тъмночервения египетски порфир, серпентин от Спарта, тесалийския зелен или сирийския розов мрамор. Има дори черно-бял мрамор, който се добива от другата страна на Великото море.