В крайна сметка новият ми приятел подбра само няколко прости плочи мрамор, които, както каза, „били достатъчно добри за алеи около гроба на Христос, ако предишните павета са били изтръгнати по заповед на Мурад Лудия“.
През цялото пътуване Харалд, Халдор и другите варанги стояха настрани, въпреки че усещах как ги сърбят ръцете да поемат руля и да нагласят платната на дромона. Капитанът беше придворен и съвсем разумно оставяше кораба на протокарабоса и помощниците му. Навигацията не представляваше трудност, тъй като курсът се определяне от остров на остров. Новият ориентир се появяваше на хоризонта пред нас преди още върховете на предишния остров да изчезнат зад гърба ни.
Докато плавахме към далечното очертание на поредния остров, една забележка на Трдат разбуди спомените ми. Присвил очи към една планина пред нас, той отбеляза:
— Това трябва да е любимата работилница на куция ковач.
Сетих се за първия си учител, Тиркир Германеца. Докато ковеше желязото в работилницата си, ми разказваше как майсторът ковач Волунд бил нарочно осакатен от злия крал Нидуд и изоставен да работи за него на един остров.
— Куц ковач? Как се казва?
— Хефест, богът на ковачите — отговори Трдат. — Този остров с Демнос. Според легендата там живее Хефест. Има светилище и култът към него е още жив, въпреки че според това което чух, го почитат тайно.
— Защо е бил куц Хефест? Нарочно ли са го осакатили?
— Не. Доколкото знам, бил роден куц, а и бил доста грозноват. Само че бил превъзходен ковач, най-добрият в света. Можел да направи всичко. Дори мрежа, която метнал над леглото, когато заподозрял, че жена му изневерява с друг бог. Престорил се, че излиза, после се върнал тайно и когато заварил жена си и любовникът ѝ, Хефест спуснал върху им мрежата и ги хванал чисто голи. После повикал другите богове да се посмеят. Чувал съм, че станало на този остров, в една горяща планина.
— Странно. И ние имаме история за куц ковач, който отмъстил на врага си. Само че го направил, като убил синовете му и направил бокали от черепите им и бижута от очите и зъбите им, и ги поднесъл на нищо неподозиращите родители.
— Доста са кръвожадни твоите богове — свъси нос Трдат.
— Май да. Могат да бъдат жестоки, но са винаги справедливи. Като Локи, когото наказали за безкрайните му измами, като го завързали към една скала с червата на собствения му син. Когато Локи се опитва да се освободи, земята се тресе. Видях статуя на Локи в базиликата.
Трдат се изсмя на глас.
— Не е Локи. Помня тази статуя. Преди беше във Форума на Константин, но после на някой му дотрябва мястото и я изхвърлиха в базиликата. Това е един от по-ранните богове, син на така наречените титани. Казва се Прометей. Често правел номера и накрая ядосал Зевс, главния бог, който за наказание накарал Хефест да го прикове към една скала. Зевс всеки ден изпращал орел, който кълвял дроба на Прометей, но той пак пораствал през нощта. Така мъките му са безкрайни.
— Боговете ти май не са отстъпвали по жестокост на моите — отбелязах аз.
— Също толкова са били и човечни, бих казал. Или не са били, зависи от гледната точка.
— Дали пак греша или в базиликата имаше мраморен барелеф на норните?
— Не съм ги чувал. Кои са те?
— Жените, които определят съдбата при раждането ни. Познават миналото, настоящето и бъдещето и могат да изтъкат хода на живота ни.
— Не помня да съм виждал точно този барелеф, но трябва да говориш за трите мойри — отговори след миг размисъл Трдат. — Едната преде нишката на живота, втората я измерва, а третата я прерязва. Норни или мойри, посланието е едно и също.
Достигнахме крайната си цел, пристанището Йопа на палестинския бряг2. Там се оказа, че местният управител не знае нищо за мисията ни. Докато провери в столицата Рамла дали да позволи да слезем на брега, ние три дни се потихме на лятната жега на дромона.
Накрая не приказливият Трдат, а Харалд пое нещата в свои ръце. Вбесен слезе на брега и аз го придружих до дома на управителя, където гневът на исполина северняк с дългите мустаци и странните криви вежди подтикна управителя да се съгласи една малка група да слезе и огледа Анастасис, а основната част майстори и занаятчии на Трдат да изчакат на кораба.