— Торгилс, никога не съм мислил, че ще се изправя пред подобно предизвикателство — призна архитектът. — Задачата ми е дори по-дръзка от тази на дядо. Той поне е имал с какво да работи. Тук аз трябва да започна от нищото. Ще ми трябва помощта ти.
И така стана, че аз, Торгилс, последовател на Один, участвах във възстановяването на това, което гидът ни наричаше Светата гробница. Задачата ми отчасти бе практическа — помагах на Трдат да снема мерки и разравя основите на срутените стени, за да проследи плана на по-ранните сгради и ги сравни с архитектурните планове, които носеше от архивите в Константинопол. Направих списък и на наличните ни материали, които можеха да бъдат отново използвани — оцелелите части от колони, по-големите камъни и прочее. Но най-ценният ми принос бе да му помогна да разпита всички, които са виждали святото място, преди то да бъде унищожено по заповед на Мурад Лудия.
Основен източник ни бе приказливият гид, но слухът за нас плъзна из града и се появиха потайни силуети, последователи на Белия Христос, които можеха да ни кажат как изглеждало мястото, преди да бъде изравнено със земята. Следвайки думите на християните, разчистихме част от камънака и с тебешир описахме очертанията на гробницата. Била е малка, издялана в скалата постройка, облицована с мрамор и увенчана със златен кръст. Пещерата вътре била толкова голяма, че деветима мъже можели да влязат и да се молят, а в дъното имало ниша, в която лежало тялото на Белия Христос.
Трдат искаше мерки и подробности. Казаха му, че пещерата била толкова висока, че от главите на мъжете до тавана имало стъпка и половина; нишата била дълга седем стъпки; входът на пещерата гледал според едни на изток, според други на юг. Седем мъже едва успели да помръднат голямата скала, избутана пред пещерата при погребението на Христос, която обаче се строшила на две. Двете части били издялани и превърнати в олтари, и били поставени в голямата кръгла черква, която някога покривала цялото място. Мъжът, който ни разказа тази подробност, ни заведе на безуспешно търсене на олтарите из камънаците.
Трдат не се отказа. Набързо скицира квадратен камък и го посочи на християнина:
— Така ли изглеждаше?
Мъжът погледна рисунката.
— Да, точно така — съгласи се той с готовност.
Трдат ме изгледа въпросително и нарисува нов каменен олтар, този път с малко по-различна форма.
— А другият, такъв ли беше?
— Да, съвсем точно го нарисува — отговори мъжът. От желание да угоди, почти не погледна рисунката.
После в странноприемницата питах Трдат дали наистина им вярва.
Той сви рамене.
— Това няма значение. Хората вярват на това, което им харесва. Когато изготвям проектите, аз естествено ще направя всичко което мога, за да възпроизведа оригинала. Но с течение на времето съм сигурен, че богомолците ще започнат да вярват, че виждат оригинала, а не моето копие.
През цялото това време Харалд и другите варанги проявиха забележително търпение. Прекарваха повечето време в странноприемницата в игра на зарове или идваха с Трдат на работната площадка. Присъствието на брадатите воини ни бе от полза, възпираше зяпачите и обезкуражаваше сарацините, които ни засипваха с клетви и камъни. Вечер Трдат неуморно чертаеше планове или драскаше диаграми и изчисления. От време на време някой варанг приближаваше масата и надникваше през рамото му, после се връщаше на мястото си. Аз обаче усещах, че търпението им няма да трае вечно.
Тогава гидът предложи да ни разведе из християнските свети места във и около града, до реката, където бил кръстен Белия Христос. Трдат предпочиташе да го оставят на мира с чертежите му и с готовност се съгласи Харалд, Халдор и другите да се възползват от предложението на гида, а аз да отида като преводач.
За мен това посещение на светите места бе изумително. Почти нямаше сграда или улица, която да не е по някакъв начин свързана с Белия Христос и последователите му. Видяхме Голгота, където бе разпънат на кръст Христос и водачът ни показа едно кърваво петно на скалата, което ако можеше да му се вярва, така и не изличили. Наблизо имаше една пукнатина, за която ни увери, че ако приближиш ухо, ще чуеш вода, а ако пуснеш ябълка, тя ще се появи в едно езеро на около миля извън градските стени. На осемдесет крачки в тази посока бил самият център на земята и оттам тръгвали четири големи подземни реки.