Сякаш по команда — дори заподозрях, че Козма го е нагласил — от тръстиките излезе опърпан свещеник, който предложи срещу малко възнаграждение да проведе същата церемония, с обещанието, че покръстеният ще бъде възнаграден с „богатства в царството небесно“. Преведох думите му и за мой ужас Харалд прие.
Свали дрехите си, струпа ги до брега и само по широка риза. Слезе по стълбите в реката и позволи на свещеника да го напръска с вода и да каже молитва. Бях потресен. До този момент бях сигурен, че ще мога да върна Харалд към старата вяра.
Халдор видя изражението ми.
— Не го приемай толкова навътре, Торгилс. Когато опознаеш Харалд като мен, ще разбереш, че единствените богатства, които го интересуват, са тук, на земята. Ще направи всичко, за да сложи ръка на тях. Сега сигурно си мисли, че Белия Христос е извадил късмет с такъв нов поклонник.
Измъчвах се през целия път обратно към Елия, както гърците наричат Светия град и само възбудата на Трдат успя да прогони разочарованието ми.
— Никога няма да познаеш какво стана във ваше отсъствие — каза вместо поздрав Трдат. — Не се е случвало, поне от времето на дядо ми насам.
— Кое? Изглеждаш така, сякаш си открил имане.
— По-хубаво. Докато ви нямаше, се върнах в Анастасис, за да проверя някои подробности по чертежите. Един стар сарацин дойде да види какво правя. Държеше се с достойнство и беше много добре облечен. Аз, разбира се, му показах работата си и с жестове се опитах да обясня каква е целта ми. Оказа се, че говори няколко думи арменски и достатъчно гръцки, за да ми каже, че е един от служителите, отговорни за поддръжката на Златния купол. Покани ме да го посетя, ако обещая да бъда дискретен. Можеш ли да си представиш! От години никой християнин не е бил допускан до чудесата там.
— Не ми говори за местните чудеса — казах аз. — Достатъчно се разочаровах през последните няколко дни.
— Стига, Торгилс. Това е възможност, каквато няма да ми се отвори пак. Ти, разбира се, ще ме придружиш. Посещението е насрочено за утре.
Когато последното ехо от молитвата на сарацините замря, дойде да ни вземе един слуга. Трябва да призная, че бях развълнуван, когато двамата с Трдат тръгнахме, облечени в сарацински туники.
Пред нас огромният лъскав купол искреше на ранното слънце и сякаш плаваше над покривите на града. На портата към светото място слугата ни накара да се събуем и ни подаде чехли, после ни преведе през облицована с гранитни плочи широка платформа. Там чакаше познатият на Трдат. Трдат ме представи като свой помощник. После, преди домакинът ни да успее да се обади, протомайсторът сграбчи ръката ми и избъбри, „Кулата на ветровете!“ За моя изненада не гледаше великолепната сграда пред нас, а една много по-малка постройка до нея.
— Това е Купола на веригата — обясни домакинът ни, чието име доколкото разбрах, бе Назир. — Модел на голямата сграда, изготвен от първите архитекти. Направили го, за да може халиф Абд-ал-Малик, който поръчал джамията, да одобри проекта. Сега там складираме скъпоценности.
Но Трдат, забързан към малката постройка, не го слушаше.
— Торгилс, осемстенната основа на джамията — извика през рамо. — В древна Атина е имало същата сграда. Затова дядо ме караше да изучавам древните и да се уча от уменията им. Същото трябва да са направили и мъжете, проектирали джамията. Как ми се иска дядо ми да видеше това.
Възбудено обиколи малката постройка.
— Имаш ли нещо против да снема няколко груби мерки? — попита Трдат.
Сарацинът се поколеба за момент, после каза:
— Предполагам, че в това няма нищо лошо. Не е позволено в Куббет юс-Сахра.
Трдат обиколи Купола на веригата, броейки стъпките си. После по броя на плочките пресметна диаметъра.
— Гениално — въздъхна възхитен, когато отстъпи назад, за да прецени височината. — Това е геометрия, Торгилс. Височината на осемстенната основа е същата като ширината. Резултатът — перфектни пропорции и хармония. Който и да е проектирал сградата, е бил истински гений.
— Били са двама — обади се Назир. — Местен човек от града, на име Язид ибн-Салам и един велик учен, Абдул ибн-Хаях.
Трдат клекна и прокара пръст по една от плочите, опитвай се да остави отпечатък в прахта.
— Защо не донесох восък и стило. Но ми се струва, че зная какво ще открием вътре.