— Много умно, няма що — измърмори Халдор. — Нищо чудно, че трябва да наемат чужденци за защитата на собствения си император. Толкова време прекарват да плетат интриги, че им е станало навик и са забравили кои са истинските им врагове. Накрая започват да си забиват един друг ножа и спират да се доверяват на собствените си хора.
Харалд, който ни слушаше, не каза нищо. Години по-късно си спомних този разговор с Халдор и се зачудих дали отново неволно не промених живота на Харалд. Ако бе така, значи бях неволна пионка — ако не на Один, то на норните или както Трдат би казал, на мойрите.
Оставих Харалд и мъжете му в казармите и без да се бавя, отидох да видя Пелагея. Докато бях на Божи гроб, ми липсваше. Бяхме приятели, не любовници, но започвах да осъзнавам, че ако връзката ни продължи, тя скоро ще значи за мен нещо повече от приятна компания на мъдра съветничка. Надявах се да я открия у дома и ме бодна разочарование, когато разбрах, че вече не живее на стария адрес. Упътиха ме към луксозен дом в по-модерна част на града.
Пелагея посрещна комплимента ми за скъпото обзавеждане с типичния си практичен стил.
— Трябва да се благодаря на идващата война. Няма да повярваш колко пари могат да се натрупат от поръчки за армията. Правителството винаги плаща, стига да намажеш някоя и друга кесия.
— Армията не може да е започнала да купува хляб — отбелязах аз. — Знам, че техният е твърд като камък и стар, обаче до кампанията остават още няколко месеца. Нищо няма да се случи до пролетта, а дотогава войските ще са в Италия и ще могат да се снабдяват с хляб оттам.
— Не продавам хляб — обясни Пелагея. — Имам поръчка за извънредните дажби, които се раздават при форсирани преходи. Службата на новия стратег събираше оферти, а аз открих човек, който да достави морски лук на добра цена. Нямаше нищо сложно да събера останалите съставки.
— Какво, за бога, е морски лук?
— Прилича на гигантски лук. Луковицата може да стане голяма колкото мъжка глава. Вари се, суши се и се реже на много тънки късове. Разпоредбите на армията са към пет части лук да се добавя една част сусам, а на петнайсет части — една част маково семе. После всичко се смила и се омесва с мед. Играчка за един опитен пекар.
— Какво е на вкус?
Пелагея направи гримаса.
— Доста неприятно, но пък го ядат само при извънредни обстоятелства. На войниците се отпускат по две таблетки, големи колкото маслина, на ден. Предполага се, че е сладко и хранително и утолява жаждата. Точно нещата, които новият стратег ще поиска за войниците си. Все се хваща за дреболии.
— За втори път чувам за този нов стратег. Май е взел страха на всички.
— И с право. Идва от източните граници, където бил прост командир. Спечелил си слава, като обезвредил една шайка сарацини в момент, в която моралът в армията бил особено нисък. Сарацините обсадили града му и поискали да се предаде. Той се престорил на изплашен и обещал да го направи на следващия ден, даже за да увери сарацините в добрите си намерения, им изпратил подаръци. Само че нарочно включил към тях много вино и сарацините се напили. Същата нощ защитниците нападнали лагера и ги избили до крак. Командирът им се явил пред василевса с чувал, от който изсипал водопад сарацински уши и носове. Императорът веднага го повишил в корпусен командир. Оттогава не е губил битка. Брилянтен тактик е и войниците му са готови да го следват навсякъде.
— Прилича ми на Харалд — казах аз. — Това военно светило ли ще командва войските в Италия?
— Само сухопътните. Сестра ми каза, че флота ще поеме зетят на Йоан, Стефан. Обикновено става така. Дворецът не се доверява на никого, затова поделят командването.
— А как е името на генерала, който ще командва сухопътните войски?
— Георгиос Маниакес — каза тя.
Донейде за моя изненада, не дойде съобщение от Орфанотропа, от когото очаквах да ме привика на доклад как се е държал Харалд в Светите земи. Още получавах заплатата си на страж — като уредих парите да пази Пелагея, — затова предположих, че следва да продължа да изпълнявам задълженията, с които ме натовари Орфанотропа. Без съмнение сега го занимаваха по-важни дела. Здравето на василевса, независимо от трескавата му набожност, не показваше признаци на подобрение. Все по-голяма част от управлението на страната бе преминала в ръцете на мъжа, когото хората наричаха Йоан Евнуха.