— Бием се с Ерве — каза бавно на латински. — А вие?
— Командир ни е Харалд Норвежки. На служба в армията на василевса сме.
— И ние служим на василевса — каза воинът. — Казват ни франки.
Сега разбрах. Мъжете бяха наемници от северните части на Франкия. Бяха потомци на викингите, заселили се в Нормания преди поколения, затова и ни се сториха познати. Чувал бях слухове колко добри конници са и че постъпват на служба при този, който им предложи най-висока цена. Ние, варангите, пристигахме по вода, франките по суша, също търсейки късмета си в служба на императора. Но помежду ни имаше и една голяма разлика: мъжете от Нормания — или Нормандия, както я наричаха те — предпочитаха да се установяват в завладените земи.
Маниакес взе франкските наемници при завладяването на вътрешността и те оправдаха воинската си слава, когато Маниакес отблъсна контраатаката на емира. После автократът започна дългата си, изнурителна кампания по възвръщането на източносицилийските градове. Тагмата уверено напредваше по брега, обсаждаше град след град и търпеливо изчакваше да се предадат, преди да премине напред. Маниакес не поемаше рискове и Харалд и хората му започваха да губят търпение. Викингите се бяха записали в армията на василевса с очакване на повече от годишната заплата от девет нумизми: искаха плячка. Такава почти нямаше, и което бе по-лошо, мъжете на Харалд получаваха по-малък дял, защото се водеха към флота на Стефан, зетя на Орфанотропа, основните сили на Маниакес. До втората пролет на кампанията вече не ги свърташе на едно място.
По това време обсаждахме Сиракуза. Отбранителните съоръжения на града бяха превъзходни, гарнизонът — многоброен и добре ръководен. Десетината леки галери на Харалд получи задачата да заемат голямото пристанище, така че до защитниците да не достигат припаси по море, нито пратениците им да могат да се измъкнат и повикат помощ. От корабите чувахме воя на бойните тръби, с които Маниакес даваше команди на девизиите си. Виждахме как мятат над крепостните стени камъни и пламтящи стрели, дори мярнахме върха на бавно напредващата обсадна кула. Но стените на Сиракуза отблъскваха нападения от повече от хиляда години и се съмнявахме, че Маниакес ще успее да сломи защитата, освен може би след много месеци обсада.
Флотилията ни посети инженер. Докараха го на борда на кораба на Харалд с малка лодка и както обикновено ме извикаха да превеждам. Когато мъжът се качи на кораба, ми се стори познат.
— Позволете да ви се представя. Името ми е Никифорус, спадам към военните техници, инженерите. Специалист по обсадите съм и, с ваше позволение, бих искал да разгледам възможността да построим плаваща обсадна кула.
— Какво се иска от нас? — попитах аз.
— Искам да проверя дали ще можем да привържем две или може би три от галерите ви в нещо като сал. Ще го използваме като основа за кула, която след това ще приближим по вода до крепостната стена.
Преведох молбата му на Харалд и той даде разрешението си. Инженерът извади восъчни таблици и се захвана с чертежите и изчисленията си. Сега се сетих на кого ми напомня.
— Случайно да познаваш Трдат, протомайстора?
Инженерът широко се усмихна и кимна.
— Откакто се помня. Падаме се първи братовчеди, учехме заедно. Той как да строи разни неща, аз как да ги събарям.
— Аз придружавах Трдат до Божи гроб.
— Значи ти си Торгилс. Трдат те наричаше „учения варварин“. Говори ми няколко пъти за теб. Много се радвам да се запознае. Ще поговорим пак, като свърша с изчисленията.
Най-накрая Никифорус пресметна, че ширината и стабилността на импровизирания сал няма да са достатъчни. Опасяваше се, че плаващата кула ще се прекатури.
— Жалко — каза той. — С удоволствие бих направил нещо ново по примера на великия сиракузки учител.
— Кой е той? — попитах.
— Архимед, великият инженер и техник, разбира се. Проектирал машини и устройства, с които да спаси Сиракуза от атаките на римляните. Кранове вдигали корабите им от морето и ги разбивали на парчета, на палубите им се спускали тежести и ги потапяли, имало дори огледала, които ги възпламенявали. Всичките му усилия отишли напразно, когато градът паднал. Архимед изгубил живота си, но остава герой за всеки, който изучава обсадните механизми и приложението на науката в укрепленията, нападението и защитата им.
— Нямах представа, че в работата ти има толкова много теория.
— Ако имаш време — предложи Никифорус, — ще ти покажа. Стига командирът ти да може да се лиши от теб за няколко дни, можеш да ме придружиш от другата страна на града и да видиш как действат военните инженери.
Харалд се съгласи да ме пусне и през следващите няколко дни имах привилегията да видя Никифорус в действие. Оказа се, че е проявил голяма скромност. Всъщност бе главен инженер и отговаряше за всички тежки съоръжения.