Маниакес реагира с присъщата си решителност. Нареди на тагмата да се приготви за поход, но да не разтуря лагера. Всяка част трябваше да остави няколко мъже, които да създават илюзията, че обсадата продължава. Трябваше да се набиват колкото се може на очи, да поддържат огньовете и поставят часови. В същото това време инженерите и частите с тежките съоръжения трябваше да обезкуражат новите атаки от града, като го обсипват с постоянен огън, а франкските наемници щяха да останат за всеки случай. Флота ни остана почти без мъже. Един екипаж, прехвърлящ се от кораб на кораб, щеше да създава илюзията, че всичко е нормално. Харалд възложи командването на тази част на Халдор, след което с около двеста варанги се присъедини към ударния екип, който сам Маниакес под прикритието на нощта поведе към вътрешността на острова.
Едноседмичен преход през сух, прашен терен ни отведе от западната страна на планина. Подземните ѝ огньове ми напомниха за дните в Исландия, където разгневените богове също караха скалите да потекат. Тук емирът бе изградил и укрепил лагера си. Трябва да го бяха предупредили за приближаването ни, защото когато тагмата пристигна, сарацините вече се бяха изтеглили зад укрепленията.
Абдала бе избрал добре позициите си. От двете страни зад лагера му започваше насечен терен, неподходящ за пряка атака. Отпред откритата площ свършваше до малък поток, достатъчно плитък да бъде прекосен пеша. От другата страна имаше ниско било, на което Маниакес изгради щаба си, обърнат пряко към сарацините. Оттук и наблюдавах как военният гений на Маниакес обърна очевидното предимство на Абдала срещу му.
Никифорус ми обясни какво става. Бях озадачен да видя инженера, защото неговите съоръжения бяха твърде тежки да ги влачим с нас. Когато му споменах нещо в този дух, Никифорус се ухили и каза жизнерадостно:
— Ще се оправим някак на място.
Чакайки до командния пост на Маниакес, видях инженера приведен над една маса и отидох да видя какво прави. Върху мека глина беше изготвил макет на лагера на Абдала и околния терен.
— Здравей, Торгилс. Както виждаш, невинаги събарям. Мога и да строя, обикновено обаче в умален мащаб. Ето тук стратегът ще разгърне битката си.
— С Трдат сте съвсем еднакви — му казах. — В Светите земи Трдат отдели повече време на модела на Златния купол, отколкото на самата джамия.
— Не, не, говоря съвсем сериозно. Победата на бойното поле често зависи от наблюденията и синхрона, особено ако врагът има добрината да се окопае и ни позволи да поемем инициативата. Виждаш ли тези малки цветни пулове? Това е тагмата. Сивите са леката пехота, оранжевите — стрелците, жълтите — тежката пехота, а червените са катафрактос, бронираната конница. Забележи, че съм поставил половината червени пулове по склона зад билото, скрити от сарацинските съгледвачи. После, когато науча повече за сарацинските части, ще добавя пионки и за тях.
— Как ще стане това? Сарацините са скрити зад крепостта.
— Не за дълго — намигна ми Никифорус. — Това е само дървена палисада, а не висока крепостна стена. Погледни зад теб.
Обърнах се и видях зад мен от земята да се издига странно съоръжение. Приличаше на мачта на кораб, само дето бе много, много по-висока. Крепяха я сложна мрежа от въжета и побити под ъгъл пръти.
— Малко е неугледна — призна Никифорус. — Виждат се сглобките, но ще свърши работа. Представи си, че това е гигантска въдица, с която ще „ловим“ информация.
— Как се казва?
— Пилон за шпиониране. И това е само долната му част. После с обтегнати въжета от усукан конски косъм ще закрепим и горната. На върха ще има макара, с която ще изтегляме нашия наблюдател. Няма да изберем най-тежкия войник, разбира се. Той трябва да познава сигналите и след като добре огледа сарацинския лагер, да ни подаде информацията. Съгледвачите ни вече доложиха, че Абдала очаква фронтална атака. Мъжете му са осеяли земята пред главната порта с пики, с които възнамеряват да осакатят конницата ни. Знаят, че главното ни оръжие е катафрактос.
През следващите четири дни чакахме пред сарацинския лагер, а Никифорус и хората му добавяха цветни пионки към пясъчната дъска според информацията, получена от съгледвачите. При всяко ново попълнение Маниакес и офицерите му идваха да преразгледат тактиката си. Местеха пионките, обсъждаха възможните маневри и изслушваха докладите на съгледвачите. Два пъти дневно офицерите от тагмата биваха запознавани с последните оценки на силата на врага. Гледах ги скупчени край масата и скоро започнах да ги разпознавам. Пехотинците носеха дълги до коленете плетени памучни жакети и железни предпазители на глезените, кавалеристите се обличаха в плетени ризници или жакет, който наричаха торакс, от пришити железни плочки. Рангът им сочеше златната, сребърната или медната гривна на рамото. Императорските войски се наемаха от десетина различни страни и говореха на почти толкова езика, но всички бяха минали едра и съща школовка. Внимателно наблюдаваха пионките и беше ясно, че всеки офицер знае какво точно се очаква от него. Дадох си сметка колко хаотични и недисциплинирани изглеждат нашите викинги в сравнение с императорските войски и разбрах защо на Харалд бе присъдено място, където да е под око на генерала.