Обърнах се пак към сарацините и видях, че от лагера им сега е излязъл самият Абдала. Над една група, предполагам офицери, се развяваха лъскави зелено-жълти знамена. Намираха се точно срещу пътеката, опразнена от пехотата ни.
Вятърът подхвана косата на тила ми. Чух рязкото изплющяване на покривалото на командната палатка. Покрай мен се носеха малки клонки и сухи листа. Вятърът довя в ушите ми странен звук — металическото потракване на копитата на катафрактата по хълма зад нас, все още скрити от врага, но отправили се право към пътеката към сърцето на армията на Абдала.
Бурята ни връхлетя секунди по-късно. По яката ми барабаняха песъчинки, идващият откъм гърба ми вятър притискаше легинсите към бедрата ми. Врагът се скри от поглед. Прозвуча рог, после втори и трети. През мрака вдясно от мен различих силуетите на подминаващите ме плътно един до друг конници от тежката кавалерия.
После също така внезапно облакът прах се раздигна и небето се проясни. Пред мен, от другата страна на долината, сарацините бяха все още полузаслепени от завихрилия се пясък; много се бяха извърнали, за да предпазят очите си или стояха със склонени глави и вдигнати пред лицата ръце. Тези с тюрбани ги бяха увили около устите и очите си. Всички бяха чули обявилият атаката троен призив на тръбите и сега надигайки глави, видяха как катрафрактът се спуска по хълма като пясъчните демони, от които толкова се страхуваха.
Катафрактът бе скритият коз на тагмата. Бяха уникална кавалерийска част, специално подбрана и внимателно обучена, представляваха съвършеното шоково оръжие на императорската армия. На дворцовите подразделения може да се разчита да прояви изключителна храброст, но те са пешаци и сравнително тромави на бойното поле. Само тежката кавалерия може бързо да бъде насочена, с унищожителен ефект, срещу редиците на врага. Маниакес правеше точно това, пренебрегвайки учебниците, които съветваха главнокомандващия да прибягва до катафракта само много предпазливо. Маниакес бе видял своя шанс и изпрати кавалерията сравнително рано в боя.
По онова време катафрактът се състоеше, според Никифорус, от петстотин войници, триста за тежката кавалерия, останалите стрелци. Яздеха в сбита клинообразна формация, конниците от външната страна, пазещи стрелците, които запращаха унищожителен дъжд стрели пред себе си. Конете бяха твърде тежко натоварени да галопират и се движеха в бавен тръс. От всеки висеше дълго, подплатено одеяло, което прикриваше хълбоците и краката на животното. През муцуните им бяха привързани стоманени плочи, пред гърдите висяха плетени ризници. Конниците бяха също така добре защитени. Носеха стоманени шлемове и тежки ризници. Ръцете и мишниците им бяха покрити със солидни ръкавици, на краката си носеха легинси от железни брънки и дълги до земята кожени престилки. Копията, които носеха в Константинопол, бяха само парадни. Сега бяха със запазеното оръжие на катафракта: тежък боздуган, четири стъпки дълъг, железен и с шестстенна глава, идеалният инструмент да разгромиш всеки враг.
Катафрактът раздели сарацинските сили с лекотата, с която касапин разсича на две пиле. Слязоха по хълма, прецапаха плиткия поток и се впиха във вражеските редици. Видях как войниците от предните редици замахваха с боздуганите си така, сякаш удряха по наковални. Острието на стрелата се забиваше все по-дълбоко сред безредната вражеска маса. Сарацините, които не попаднаха под дъжда от удари, бяха изтикани от бронираните коне. Много се подхлъзнаха и биваха смачкани от копитата. Един полк дисциплинирани копиеносци може би щеше да спре атаката на катафракта, но сарацините не разполагаха с такава единица, а пешаците им бяха твърде леко въоръжени. Единственият реален отпор дойде от сарацинската кавалерия, която пазеше емира. Последва хаотичен сблъсък. Конниците отбиваха с мечове и копия неумолимия ход на въоръжените с боздугани ударни войски. Но катафрактът вече бе набрал инерция. Впи се дълбоко в позициите на сарацините, а аз видях как скупчените около емира бойни знамена клюмнаха.
Маниакес също го видя. Изръмжа команда и последваха сигнали за всеобщо настъпление. Забиха барабани, из долината отекна цимбал. Забелязах вдясно от мен да вдигат бойните знамена на четирите дворцови части. Зад тях за кураж на мъжете вдигнаха икони на Белия Христос и светците му. Под постоянния вой на цимбалите цялата армия на Маниакес, около седем хиляди души, се спусна по склона към дезорганизираните и лишени от командване сарацини, които разтуриха редици и побягнаха. След секунди битката се превърна в клане. Един гръцки офицер ми изкрещя да кажа на Харалд да се включи в боя. Варангите обаче нямаха нужда от преводач. С викове тичаха надолу по хълма. Канех се да се присъединя към тях, когато Никифорус ме хвана за рамото и спокойно посъветва: