— В името на вси светии! — възкликна гръцкият рибар, дошъл да види какво сме открили. — Това е синът на Абдала.
— Сигурен ли си? — попитах аз.
— Яздеше коня на баща си в деня, в който той дойде в селото ни. Абдала го вдигна, за да го покаже на хората и го обяви за бъдещия владетел. Няма как да греша. А и погледнете дрехите му. Не е селянче.
Преведох на Харалд. Норвежецът с лекота подхвана момчето и го вдигна над главата си, после се извърна към далечния наблюдател и му показа плячката си. След кратко колебание сарацинът тръгна към нас.
— Аз съм учителят му — каза на добър гръцки, с насечения акцент на сарацините. Беше възрастен, слаб, със сива брада и определено силно притеснен. — Не му причинявайте зло, умолявам ви.
— Къде е Абдала? — попита Харалд.
— Не знам — нещастно отговори мъжът. — Казаха ми само да доведа момчето тук и да чакам да ни приберат. Когато се появи корабът, първо реших, че е нашият. Осъзнах грешката си, но вече беше твърде късно за бягство, затова опитахме да скрием момчето с надеждата, че ще си тръгнете.
— Торгилс, искам да поговорим насаме — каза Харалд. — Халдор, поеми момчето.
Отведе ме няколко крачки встрани и директно пита:
— Колко струва това момче?
Чудех се какво да отговоря.
— Хайде, мисли! — гневно допълни Харалд. — Абдала не може да е далеч и ще получи посланието ни. Колко струва момчето?
— Н-не знам, господарю. — Заекнах, стреснат от възбудения му тон.
— Какво каза за златния купол в Божи гроб? Че сарацините са готови да платят за скъпите им неща.
— Онова беше храм.
— А един син и наследник не е ли също толкова скъп за баща си? Нямаме време за губене, Торгилс. Колко беше отделил халифът за позлатяването на кубето?
— Според водача ни, сто хиляди динара.
— Точно. Кажи на учителя, че ако емирът плати сто хиляди динари, ще види пак сина си, невредим. Ако ли не, ще предам момчето на Маниакес.
— Но как ще събере тази сума емирът? Нали е беглец.
— Никога не съм чувал за владетел, който при бягство да не вземе и хазната си. Можеш да добавиш и второ послание. Ако ни плати стоте хиляди, емирът не само ще получи сина си, но и моята флотилия няма да попречи на бягството му в Либия.
Предполагам, че трябваше да се отвратя от двуличието на Харалд, но прекараните в Константинопол години ме бяха закалили. Всеки викинг от хората на Харалд определено щеше да очаква предводителят им да определи откуп за момчето и нямаше да пожелае да дели сумата, ако Харалд успее да го уреди. И все пак още докато говореше, наглата измяна ме накара да призная пред самия себе си, че никога не съм бил верен на двореца в Константинопол, само на моите хора. Дори не се поколебах на кого служа, на Харалд или на василевса.
— Ще видя какво ще успея да уредя, господарю — казах, спомняйки си колко практично подхождаше към парите Пелагея. Тя определено щеше да ме посъветва да извлека каквото мога от неочакваната находка.
— Добре, Торгилс, направи го. И по-бързо. Ако искаме да успеем, трябва да побързаме. Три дни най-много.
Учителят леко се намръщи, когато споменах огромната сума, но като добър парламентьор избегна пазарлъците.
— И как ще стане предаването на такава голяма сума, като при това се гарантира и безопасността на момчето? — попита гъркът. Очите му нервно проблясваха към Халдор, който продължаваше да стиска момчето.
— За последното ще трябва да ни се довериш — казах аз. — В наш интерес е да е добре. Момчето не е наш враг, а същото важи и за баща му, стига да приеме предложението ни. Ще задържим детето на кораба, докато бъде платен откупът.
— А самото плащане? Толкова много злато завърта главата и те подтиква към алчност.
Не отговорих. Никога не бях организирал плащане на откуп не знаех как се прави така, че интересите и на двете страни да бъдат защитени. После, може би с помощта на Один, се сетих за времето, което прекарах при пермските ловци, които търгуваха с кожи. Не се доверяваха на никого и оставяха стоката си на открито, пусто място, на което после купувачите оставяха предмети на съответната им стойност. Може и да успеех да пригодя нещо подобно за целите на Харадд.
— Откупът трябва да бъде донесен на тази част от брега по пладне, след три дни, броено от днес — казах. — Корабът ни ще бъде достатъчно близо да видим как вашите мъже оставят златото на пясъка. После ще се отдръпнат на безопасно разстояние на дюните. На брега ще сме само аз и момчето, ще чакаме от другата страна. Така лично ще се убедите, че той е жив и здрав, но няма да ни приближавате. Ако го направите, галерата веднага ще дойде и ще прибере момчето. Аз ще отида да проверя откупа и ако всичко е както трябва, ще сигнализирам на галерата да дойде и прибере парите. В този момент вашите хора може да вземат момчето. Никоя страна няма да е толкова близко, че да прибере и откупа, и детето.