Пелагея не остана впечатлена от военната ми кариера. Открих я все така енергична и самоуверена, и жънеща все по-големи успехи. Сега участваше в производството и износа на зехтин, и държеше цяла верига пекарни и сергии за хляб. С новопридобитото богатство си бе купила чисто нова внушителна вила в приятен квартал откъм Галата, с изглед към протока и градина. Там я и открих, в приемната, потънала в сметки.
— Торгилс, връщаш се от Сицилия със загар и май нищо друго — каза, след като набързо ѝ нахвърлих подробности по участието си в кампанията. — Струваш ми се отслабнал, сдобил си се с няколко сиви косъма, но не и с повишение. За щастие аз инвестирах заплатата ти вместо теб.
Реших, че ще е по-мъдро да не ѝ казвам, че ще получа дял от откупа на емира, нито че съм го оставил под надзора на Халдор на пиратския кораб.
— В двореца почти няма промени — продължи Пелагея. — Йоан продължава да управлява, а Михаил се занимава все по-малко с държавните дела. Станал е по-набожен от всякога. Двама заклинатели — и двамата шарлатани — успяха да го убедят, че преди да се ожени за императрица Зоя, е продал душата си на дявола и сега е наказан за това. Започвам да съжалявам горкия човек. Страданията му идват на талази. Болката направо го подлудява, а той само усложнява нещата, като се подлага и на унижения.
Другарите ми в стражата потвърдиха мрачните думи на Пелагея.
— Сега, за да пазиш пред покоите му се иска здрав стомах — ме предупреди командирът ми, все същият Халфдан. — Ще видиш болните нещастници, които водят в покоите му — бездомници, събрани от нощния патрул по улиците или инвалиди от болниците. Говори се, че Михаил пере дрехите им, почиства раните, дори поддавайки на своя Господ, целува язвите им. Настоява те да спят в леглото му, а за да умъртви тялото си, сам ляга на студения мраморен под с камък за възглавница. Една сутрин надникнах в спалнята му и до леглото видях миризлива купчина парцали. Приличаше на просяшка бърлога.
Не след дълго ме привикаха при Йоан Орфанотропа и както обикновено евнухът мина право на въпроса.
— Какво мислиш за Аралт сега? — попита властно. — След две години в компанията му, вярвам, че си заслужил доверието му.
— Мисля, че да, ваше величество — отговорих. Все така не се доверявах на Орфанотропа, но се осмелих да добавя: — Служи на василевса добре. Издигнаха го в спатарокандидатос.
— Знам, знам. Но управлението на империята лежи на две неща, почести и пари — сприхаво отговори Орфанотропа. — Твоят Аралт има почести, но не и пари, а ми казаха, че бил сребролюбец.
— Не знам нищо за това, ваше величество — казах уклончиво.
— Странно, че не се е оплаквал за делбата на плячката след Сиракуза, като онези франкски наемници, които вдигнаха такава врява. За един кон, струва ми се.
Започнах да се чудя дали мрежата шпиони на евнуха не е вездесъща. Внимавайки да не изрека отявлена лъжа, казах:
— Аралт като че ли остана доволен от своя дял от плячката.
Следващите думи на Орфанотропа сякаш ме накараха да пропадна в замръзнало езеро.
— Дочух, че са се водили сделки със златни кюлчета, за които не е било доложено на градския аркон. Един от сарафите прави необичайно големи печалби. Как се казваше… — престори се, че поглежда записките си. — Някой си аргиропратес на име Симеон. Отбелязано е, че върти сделки с варангите.
— Може да е кой да е от варангите, ваше височество — казах, опитвайки се да скрия паниката в гласа си. — Не е задължително да служи при Харалд.
— Страж — бавно и отчетливо каза евнухът, — ако нещо се мъти искам да знам.
Харадд живееше в собствена квартира, не в казармите на Стражата. След срещата с Йоан трябваше да положа неимоверни усилия да не отида право при него и го предупредя, че може да го следят хората на Орфанотропа. Вместо това потърсих съвет от Пелагея.