Паякът в центъра на мрежата пристъпи напред. Цезар бе слаб, преждевременно оплешивял младеж с нездрав цвят на лицето. Той се обърна към събралите се и обяви, че ще надене императорската мантия само ако може да сподели тежестта и привилегията с „многоуважаемия си наставник Орфанотропа“. Тук целуна ръка на чичо си, после отиде при застаряващата си приемна майка и театрално я прегърна.
— Искам всички да сте свидетели — извика той. — Когато ме коронясат, до моя трон ще има втори за моята майка и господарка. Аз ще бъда неин роб и ще се подчинявам на желанията ѝ.
— Направо да ти се пригади — измърмори Халфдан до мен. — Видя се колко дълго ще удържи на думата си келешът.
Още на следващия ден Михаил бе коронован в пищна церемоня от патриарха. Както обеща, имаше втори трон за старата императрица. Селус, който присъстваше на коронацията, изказа за новия василевс същото мнение като командира ми.
— От него вони на лицемерие. Водих протокола на едно заседание на семейния съвет. Да беше чул как ѝ говореше. Непрекъснато я питаше за мнението ѝ, повтаряше, че се прекланя пред преценката ѝ, „оставя се изцяло в ръцете ѝ“ и прочее и прочее. Съвсем я заслепи. Тя като че ли му вярва.
— Наистина е странно, че ѝ се подмазва толкова явно — изкоментирах аз. — Той е императорът, не тя.
— Торгилс, жителите на Константинопол вече наричат новия владетел „Михаил Калафатаря“ или „Малкия сплетник“. Може и да не си чувал, но баща му Стефан е работил на доковете като прост работник. Задачата му е била да запълва процепите между планките с кълчища и да маже с боров катран корпусите. Семейството му е от скромно потекло, каквото тълпата не би почитала нито забравила. За обикновените хора само Зоя може да носи пурпурната мантия. Тя и сестра ѝ Теодора са истински аристократки. В града се носят опасни настроения, че евнухът Йоан и самозваните му роднини са поругали трона и са отишли твърде далеч в амбициите си.
— Не знаех, че Зоя има сестра.
— Нищо чудно. Двете се мразят. Зоя още преди години уреди да затворят сестра ѝ в женски манастир. Какво ще кажеш — въздъхна бюрократът. — Понякога дворецът ми прилича на голям камък. Вдигни го и ще откриеш отдолу да пълзят какви ли не неприятни гадинки. Зоя поне не крие омразата към сестра си, докато имам чувството, че Йоан и брат му Константин са двойка скорпиони, които са навирили опашки и се обикалят предпазливо, готови да нанесат смъртоносния удар. Господ да ни е на помощ, когато това се случи.
Пелагея също очакваше неминуем сблъсък. Орфанотропа притежаваше голямо имение много близо до вилата ѝ в Галата. Пелагея се тревожеше, че там може да го последват някои от по-неприятните страни на дворцовата политика.
— Йоан винаги се движи с поне двайсет войници. Трябва да очаква неприятности. Не можеш ли да ми уредиш охрана, Торгилс? Дали пък десетина от другарите ти няма да искат да прекара свободните си дни в Галата? Ще им платя добре и ще има вино на корем.
— Нищо работа. Миналата седмица василевсът назначи нови, верни му стражи и ние, варангите, общо взето бездействаме. Новите стражи на василевса са странни — печенеги от севера са. Михаил ги е купил, до един са евнуси. Сигурен съм, че много от другарите ми с радост ще се измъкнат от двореца. Там започва да става все по-неприятно.
През февруари светът ми шеметно се сгромоляса. Харалд и Халдор, Симеон и трима от ексакторите бяха арестувани и обвинени в кражба от хазната. Престъплението им бе просто: бяха изнудвали жертвите си да плащат повече от официалните данъци и прибирали разликата. Една от жертвите се оплакала в архива и когато служителят проверил тефтерите, станало ясно, че бирниците са описвали по-малки от събираните суми.
— Какви глупаци — коментира Пелагея. — Не крадеш от държавата, ако не можеш да прикриеш добре следите си. Колкото и ненужни да изглеждат, всички документи и писмени доклади се трупат в архивите и решиш ли, можеш да ги използваш и срещу най-влиятелния човек.
— Какво ще стане с тях?
— Бирниците ще бъдат уволнени, личната им собственост иззета, за да покрие наложените огромни глоби, и ще изкарат късмет, ако не попаднат в затвора. За твоите приятели варанги не знам. Може да успеят да се отърват с подкупи и да избягат от страната, а може и да ги използват за назидание. Зависи от приятелите им. Сигурна съм помниш какво се случи с българина, който преведоха през улиците миналата есен.
Помнех. Нещастникът чужденец решил да вдигне въстание в родината си, измъкнал се от столицата и събрал армия. Тагмата го разгроми, след което го върнаха в Константинопол и прекараха окован по улиците, с отрязан нос. После го удушиха.