— Мога само да предположа — продължи Пелагея, — че ще задържат Харалд и съучастниците му и ще ги разпитват, докато не открият къде са скрили откраднатите пари. Разпитите могат доста да загрубеят. Палачите се гордеят с уменията си да изтръгват признания, без да проливат кръв.
С Пелагея бяхме в градината ѝ с изглед към протока. Избягах от града веднага щом чух за арестуването на Харалд. Прекрасно знаех, че Орфанотропа ще иска да ме разпита. Щеше да пита защо не съм го предупредил за заговора, а и бях сигурен, че Симеон скоро ще изпее за откупа на емирския син. Тогава мълчанието ми вече щеше да представлява държавна измяна.
— Мога да те скрия в Галата за няколко дни — предложи Пелагея. — Стигат да откриеш начин да избягаш от Орфанотропа, което обаче ще е трудно. За щастие евнухът си има свои грижи. Всеки момент се очаква да се сдърпа с племенника си. На василевса е писнало да играе по свирката на Йоан и плете заговори с другия си чичо, Константин. Никой не знае кой ще спечели. Аз лично мисля, че ще е Орфанотропа.
Пелагея сгреши, и то много. Младият василевс нанесе удара си пред очите ни. Минаха няколко дни. Пак бяхме в градината, когато видяхме баржа, канеща се да потегли от пристанището към града. Веднага я разпознахме; корабът, запазен за лично ползване на Орфанотропа, вдигнатото знаме сочеше и че самият той е на борда.
— Интересно защо се връща толкова рано — зачуди се Пелагея. — Слугите ми казаха, че е пристигнал едва снощи, обхванат от силен гняв. Василевсът публично го обидил, отказал да му даде аудиенция и вместо това се консултирал с Константин. Ако са го привикали в двореца, то ще е, за да уреди някакво примирие между отделните клики в семейството.
Гледахме как баржата потегля от пристана. На палубата стояха малка група издокарани придворни, сред тях и скромно облечената фигура на самия Орфанотроп. Денят беше ясен и слънчев, с лек бриз, личното знаме на Йоан се вееше живописно. Всичко изглеждаше мирно и нормално. Няколко рибарски лодки бяха хвърлили мрежи в залива, два търговски кораба прекосяваха протока, един императорски дромон плаваше към Златния рог, предположих на път за припаси от арсенала.
Видяхме как разстоянието между пристана и баржата нараства. Варангите, придружили Орфанотропа на кея, се обърнаха и поеха обратно към резиденцията му.
— Чудя се какво ли има да му казва василевсът и дали ще успее потуши кавгата с брат му — каза Пелагея. Още докато говореше, от стените на двореца нещо просветна. Първо го взех за слънчев лъч, отразен от излъскан метален щит или стъклен прозорец, но когато сиянието се повтори, разбрах, че сигнално огледало. От двореца изпращаха съобщение. Дромонът изведнъж промени курса си. Греблата оставиха пътека малки водовъртежи след сега движещия се бързо кораб. Целта бе баржата на Орфанотропа, кротко прекосяваща пристанището. Нямаше как да не я пленят. След секунди двата кораба се изравниха и на палубата на баржата се втурнаха предполагам отряд от печенегите на василевса. С няколко крачки обградиха Орфанотропа и свитата му, които бяха толкова изненадани, че не оказаха съпротива. От десет години никой не смееше да постави под съмнение властта на Орфанотропа, да не говорим да му посегне.
Различих бегло, че печенегите заловиха Орфанотропа и го отведоха на дромона, после видях как корабът се отдръпва от жертвата си и се отправя на юг, към хоризонта. Цялата операция бе отнела по-малко време, отколкото бе нужно на стражите на Орфанотропа да се върнат в дома му на хълма. Най-могъщият човек в империята бе отвлечен.
— Почти със сигурност са го ослепили — каза с гримаса Селус, когато след една седмица най-после успях да си уредя среща с него в архива. — Може дори да са го екзекутирали. В двореца се говори, че сигнала подал лично василевсът.
Забележката му ме накара да осъзная собствения си късмет. И аз можех да изгубя очите си, ако евнухът ми бе изпратил хората си.
— Дойдох да помоля за помощта ти — казах на Селус. — Сега, след като Орфанотропа вече го няма, не може ли да се направи нещо и да освободим Харалд и останалите от затвора? Там са по негово нареждане.
За мое разочарование Селус поклати глава.
— Не мога да рискувам, не и докато не разбера кой дърпа конците сега, василевсът или Константин. И какво ще се случи със Зоя, и ще продължат ли да се отнасят с нея като с императрица-майка, както обеща „сина“ ѝ. По-добре е да изчакаме нещата да уталожат. Няма защо да се притесняваш за приятелите си. Чух, че Аралт щедро раздавал нумизми и той и другарите му живеели в разкош в затвора Прандиара, в собствен апартамент. Даже наел прислуга. Твоят Аралт живее като принц.