— Той е такъв в родината си.
— Съветът ми е да се държиш както обикновено, все едно нищо не се е случило. Ще се свържа с теб веднага, щом успея да уредя служителите на Хазната да преразгледат делото на Аралт. Но трябва да те предупредя, че не се знае кога ще стане това. Управлението е парализирано. Всички вярват, че арестът на Орфанотропа обявява началото на борба за надмощие и сочи, че новият василевс Михаил е способен да нанесе светкавичен удар. Коя ще е следващата жертва, можем само да гадаем. Но покосявайки съперниците си, той си създава врагове, не на последно място сред свещениците. Религията ни учи, че василевсът е назначен пряко от Христос, затова и Църквата смята, че има право да диктува как да се държи императорът. Ако Михаил настъпи патриарха, ще си спечели опасен враг.
Последвах съвета на Селус и през следващия месец съвестно изпълнявах задълженията си в Хетайра. Като изключим обичайните церемонии, откакто печенегите бяха поели отговорността за личната безопасност на императора, за нас почти нямаше работа. Стражите страняха от печенегите — за тях те бяха главорези, недостойни за Хетайра. Верни бяха само на Михаил, докато традицията на варангите бе да служат на всеки, избран за император. Или ми оставаше много свободно време, което прекарвах с Пелагея и трябва да призная, че намирах начина ѝ на живот за все по-приятен. Като мнозина, издигнали се от скромно потекло, тя знае как да върти домакинството, а като бивша съпруга на пекар, разбираше от храна, като качество на продуктите и приготовление. Не бях ял по-добре в живота си. Готвачите ѝ приготвяха птици, мариновани във вино и пълнени с бадеми, сервираха хайвер, следван от прясна есетра, дивеч, готвен в зехтин и чесън, и тлъсти гълъбови яхнии. Обикновено приключвахме със сладкиши с канела, любимата подправка на Пелагея. След подобни банкети трябваше да се разходя в градината, толкова силно протестираше стомаха ми.
Един следобед Пелагея ме подигра:
— Можеш да си изкарваш хляба на пазара. Ще си вдигнеш шатра до змиеукротителите и дресьорите на кучета, и ще предричаш бъдещето с корема си. Тези шарлатани твърдят, че червата им предсказват бъдещето, също както бронтолозите казват, че могат да гадаят по гръмотевиците. Само като слушам шума, който издава коремът ти, не съм много сигурна към кои от двете групи следва да се зачислиш.
— В родината ми вярваме, че гръмотевицата е просто шумът от колесницата, която нашите богове карат по небето. Не значи нищо. — Оригнах се колкото се може по-дискретно. — Но пък вярваме, че може да разчетеш бъдещето по сънища или небесни знаци, по полета на птиците и посоката на дима, или с изписани с магически знаци пръчки.
— Цивилизован или варварин, всеки вярва в сънищата — сговорчиво отбеляза Пелагея. — Има книги за това, не съм чела нито една от тях.
— На времето сънувах много — ѝ казах. — На моменти имах видения, които предсказваха бъдещето, но трудно ги тълкувах. Откакто съм в Константинопол не съм имал нито едно, а и сънувам само след особено обилна храна, като онзи печен фазан със сос с шамфъстък вчера.
— И какво ти каза сънят с фазана? — с усмивка попита Пелагея.
— Беше по-скоро кошмар. Варангите пак бяха поели Стражата. Ескортирахме Михаил от тронната зала. Всички бяха там — императрица Зоя, Константин, дори Орфанотропа. Стояха, без да свалят поглед от дрехите на василевса. Помня как си казах, че веститорите са му изиграли шега. Хламисът му беше на парцал. Имаше нужда и от пране…
Спрях, защото Пелагея постави ръка на рамото ми.
— Не продължавай — каза тихо, но твърдо. — Не искам да слушам повече.
— Това е всичко.
— Почти нищо не знам за онейрокритиката, науката да тълкуваш сънища — измърмори Пелагея, — но знам, че появи ли се василевсът в мръсен или скъсан хламис, това значи, че краят на властта му в близо. — Млъкна за момент. — Може би дори, че династията му ще рухне.
Глава осма
Михаил нанесе следващия си удар пет седмици след като елиминира Орфанотропа. Отряд евнуси нахлуха в гинекума, обръснаха косата на Зоя и я принудиха да надене расото. После грубо изведоха възрастната жена от двореца и я подкараха към Буцефалон, откъдето кораб я отведе на около ден път, в един манастир на островите Принкипио, където по традиция заточваха нежеланите членове на кралското семейство.
Отвличането щеше да мине успешно, ако Михаил не се беше надценил. Патриарх Алексей от край време се месеше в политиката и бе известен като поддръжник на Зоя, чийто брак с предишния василевс лично бе сключил. С идеята да отстрани всички източници на брожение, Михаил изпрати четирима печенеги да примамят Алексей от манастира му с богати дарове и покана за лична среща с василевса. Идеята беше златото да приспи подозренията на патриарха и той да стане следващата жертва на мегаломанията на Михаил. Получи се обратното. Алексей избяга от манастира, но вместо на срещата, патриархът отиде в черквата „Хагия София“, свика висшите църковни служители и заклейми василевса като недостоен за трона.