Аз и другите варанги, бездействащи в казармата, научихме за всички тези събития от камбаните. Започна се, когато голямата камбана на „Хагия София“ заби тревога. После новината плъзна из столицата и към звъна се присъединиха десетки други манастири и черкви. Шумът беше невероятен, плътен, постоянен звън; отекваше из града и все по-висок и настойчив, достигаше покрайнините. Стените на казармата сякаш вибрираха. Такъв сигнал се даваше само когато Константинопол заплашва бедствие. Гражданите се стекоха по улиците, за да разберат какво става. Василевсът, казаха им свещениците, опитал да убие патриарха и прогонил в изгнание Зоя, истинската наследница на императори. Василевсът е самият дявол и ако не бъде спрян, ще погуби града.
Хората бяха любопитни и се двоумяха дали да повярват на свещениците, или да останат верни на Михаил. Някои отидоха да разузнаят и се помолят в черквите; други поеха към двореца за обяснение от императора. Той изпрати най-висшия си представител, севастократора, да им говори на Форума на Константин и тъй като печенеги останаха да пазят императора, севастократорът взе охрана варанги. Почти оглушали от камбаните, аз, Халфдан и още двайсетина наши другари ескортирахме севастократора от Месата до Форума.
Големият площад беше пълен. Видях търговци, ковачи, просяци, ножари, дърводелци, строители, зидари, хамали и рибари. Имаше и учудващо много жени и деца.
Севастократорът се качи на една платформа и викайки, за да го чуят през звъна на камбаните, се обърна към тълпата. Хората го слушаха внимателно, макар и мрачно. Зоя била изпратена в изгнание, извика той, защото е отровителка. По-добре било да я затворят на място, където да не навреди на никого. Докато слушах, помислих, че е възможно Зоя да е отровила горкия Роман, когото видях да умира, и да е премахнала и втория си съпруг, Михаил, когото също видях да агонизира в манастира. Но твърдението, че е участвала в заговор да отрови сегашния василевс ми се виждаше невероятно.
Севастократорът приключи обръщението си. Посрещна го тишина. Далеч по-страшно щеше да е, ако тълпата го беше освиркала или подиграла. Чуваше се само звънът на камбаните.
До мен Халфдан тихо каза:
— Кажи му да слиза оттам и да тръгне към двореца. Да върви бавно, все едно е приключил със задачата си. Ако те послуша, ще го опазим. Ако обаче се паникьоса, тълпата ще го разкъса. Не сме достатъчно да ги удържим.
Преведох инструкциите и севастократорът ги последва чинно. Дворецът бе близо, но аз всеки миг очаквах да усетя дъжд от камъни по незащитените ни гърбове. За първи път съжалих, че варангите не носят щитове и започнах да оценявам колко страховита може да е една тълпа.
Главната порта на двореца, Бронзовата, се открехна да ни просне. Когато се вмъкнахме вътре, Халфдан облекчено въздъхна.
— Василевсът трябва да направи нещо, и то бързо, иначе ще се зовем пред истински бунт — загрижено обясни той.
Реакцията на Михаил бе да преразгледа политиката си спрямо Зоя. Веднага след като севастократорът доложи за настроението на тълпата, отряд варанги бе отпратен да придружи висш служител на архива до Буцефалон. Патрулен кораб ги откара до островите Принкипио, където угодлив служител обясни на Зоя, че синът ѝ желае тя да се върне в града, за да потърси съвет от нея.
Докато чакахме завръщането ѝ, в града започнаха размирици. Изплашени вестоносци пристигаха със съобщения за плячкосващи банди; подбирали къщите на най-близко свързаните с василевса. Най-многобройна била тълпата, обсадила чичото и съветник на императора, Константин, който бе издигнат до ранг нобелисимус, втори само след василевса. Това ни притесни, защото отряд варанги бе натоварен да пази Константин; чудехме се какво ли правят другарите ни. Присъединиха се към нас към средата на сутринта, със синини и драскотини. Константин решил да избяга от резиденцията и поискал варангите да го ескортират до Големия дворец, където потърсил закрила при племенника си.
— Как е вън? — попита някой.
Изтощен на вид страж, с дълбока рана от камък на едното око, сви рамене.
— Никой не знае какво става. Тълпата още не е организирана. Съгласни са само в едно, че василевсът не е трябвало да се отнася така със Зоя. Крещят, че тя е истинската наследница, а Михаил и роднините му са самозванци. Най-зле са жените. Пищят и крещят обиди. Хората от гинекума очевидно пуснали слух, че печенегите са пребили Зоя. Тълпата не прави разлика между печенеги и варанги. Точно жена хвърли камъка, който ме улучи в окото.