Халфдан ме изгледа подозрително.
— Откога стана артилерист?
— Взех някой и друг урок в Сицилия.
— Добре, вземи колкото мъже са ти нужни. Тълпата още не се е разбунтувала дотам да организира единна атака.
Отправих се към оръжейницата с десетина варанги по петите Тропах на тежките двойни врати, докато един пазач предпазливо отвори. Определено изглеждаше сприхав. Без съмнение се бе надявал, че е в безопасност, далеч от неприятностите.
— Искам оръжия — избъбрих, останал без въздух.
— Къде ти е писменото разрешение? За да издам оръжия, трябва да имаш заповед, подписана от аркон стратегоса.
— Къде да го открия?
— Не мога да ти кажа. Не съм го виждал цял ден — каза домакинът самодоволно.
— Случаят е спешен — настоях аз.
— Няма ли документ, няма оръжия. Такива са заповедите ми — бе лаконичният отговор.
Отблъснах го назад.
— Не е позволено да правиш така — протестира той, но аз вече бях вътре и се оглеждах.
Оръжейницата бе добре заредена, от парадно снаряжение с позлатени ножници и цветни копринени пискюли, до бойни мечове и пики. До едната стена бяха подпрени малките кръгли щитове на леката пехота.
— Вземете колкото успеете да носите — казах на мъжете си, — и ги отнесете на валовете. Вземете и от лъковете ей там, и колкото се може повече стрели. Кажете на Халфдан, че има още много.
Междувременно забелязах по-тежките оръжия в дъното на склада. Разпознах железните дръжки и масивните триножници на поне десетина чинно подредени „скорпиона“. През дървените рамки бяха прекарани специалните тетиви от животински черва. Опитвайки да си спомня точно видяното в Сиракуза, успях да събера части за три „скорпиона“. Дадох и трите триножника на най-силния от мъжете ни, швед с бича сила. На другите раздадох останалите части, и два големи чувала железни стрели. Аз взех пусковите механизми, които ми се сториха чупливи.
— Слава на механика — подигра ме Ларс, когато оставихме чатите зад парапета, а аз започнах да се мъча да ги сглобя.
Оказа се, че „скорпионите“ се монтират лесно. Всеки, свикнал със сложните сглобки по корабите, би се справил. Затрудниха ме само спусъците. Трябваха ми два-три опита, докато най-после ги монтирам и „скорпионите“ станат готови за употреба.
— Хайде, Торгилс, на теб се пада да запратиш първата стрела — предложи Халфдан, когато вдигна готовото оръжие на стойката му.
— Не, благодаря. Ти навий и дръпни спусъка. Аз ще следя дали натягането е правилно.
Халфдан огъна дръжката, която извиваше назад лъка, постави металната стрела в улея, прицели се и натисна спусъка. За мое удоволствие стрелата полетя право напред, нищо че Халфдан надцени ъгъла и тя прелетя над главите на тълпата и се разби във фасадата на отсрещната сграда.
— Мощно нещо — коментира доволно Халфдан. — И все пак ако ще убивам някой, предпочитам да го направя в ръкопашен бой, за да видя кого изпращам на оня свят.
Задоволството ми след монтирането на балистите бе заменено с ужас. В тълпата забелязах Харалд. Стърчеше с глава над останалите и нямаше как да объркам дългата му коса и мустаци. После разпознах и Халдор и още няколко от мъжете му, всички с шлемове и секири, да си проправят път през навалицата. Очевидно тълпата бе нахлула в тъмниците и освободила затворниците. Метежниците бяха открили и изкупителна жертва. „Дайте ни Калафатаря!“, крещяха те.
— Не стреляй към тях — примолих се на Халфдан.
— Да не си луд? Защо беше целият този труд, ако няма да използваме оръжията? — Презареди, завъртя „скорпиона“ на поставката му и се прицели. Шансът да удари Харалд бе нищожен, но аз все пак дръпнах ръката му от спусъка.
— Там, вляво. Това е Харадд Норвежки, а зад него са варангите му.
— Значи са нарушили клетвата и са се присъединили към бунтовниците — изсумтя Халфдан.
— Не можеш да стреляш по своите.
— Не, така правят страхливците. Бих го направил само в ръкопашен бой. Те са предатели.
Заряза „скорпиона“ и извади секирата си.
— Време за нападение. Покажете им, че не се шегуваме.
Гледах реакцията на другарите ми: сякаш се поколебаха дали да последват Халфдан. Последва неловка пауза, прекъсната от шума на приближаващи по парапета стъпки. Появи се гръцки офицер, когото познавах бегло от битката при Сиракуза. Изглеждаше компетентен, а и намеренията му бяха ясни. Махна ни да се изтеглим от парапета.
— Оттук нататък поемаме ние — каза на гръцки, а аз преведох на Халфдан.
— Питай го какво да правим ние — каза Халфдан.
Гъркът измърмори нещо, че варангите щели да бъдат задържани като стратегически резерв и да чакаме в двора зад Бронзовата порта в случай на челна атака. Халфдан ми се стори разочарован, но покорно поведе отряда си към двора.