Церемониалмайсторът извика, че е време да се насочваме към брега. Погледнах през рамо и видях, че сме стигнали манастира. Масивните му стени от червени и сиви тухли се извисяваха над пристана. Представляваше комплекс параклиси и галерии, увенчани с покрити с мозайка куполи, всеки завършващ с кръст. Манастирът имаше свой собствен пристан, с Халфдан удържахме лодката докато пътниците ни слязат. По силата на навика се въздържах да докосна бившия василевс дори когато той се подхлъзна на покритите с водорасли стълби и едва не падна.
Чакаше ги група монаси и придворни, които поведоха двамата мъже нагоре.
— Завържете лодката — нареди церемониалмайсторът, — и придружете техни величества. Може да потрябвате.
С Халфдан последвахме малката групичка в манастира и оттам в голямата черква, в която влязохме през една полускрита странична врата.
Огледах с интерес главния корпус, който определено бе впечатляващ. Над главата ми се издигаше огромен купол, обточен с мозайка. От него ме гледаше гигантски Христос, изпит и строг, с огромни тъмни очи. Изглеждаше скован и тъжен. В едната си ръка държеше свещената си книга, другата бе вдигнал предполагам за благословия или поучение. По суровото му лице блещукаха пламъците на стотиците свещи от увесените на вериги свещници. Куполът почиваше на големи колони, по които висяха дървени подложки с изписани на тях изображения на най-известните последователи на Белия Христос. Прозорците бяха малки и високо разположени, и лъчите светлина достигаха само горната част на огромната черква. При пода осветлението бе поверено на още свещи в огромни свещници, някои с човешки ръст, други подредени в редици от поне сто. Впечатлението бе за тъмнина и сенки, прорязани от ярка светлина. Миришеше силно на тамян. В дъното бе олтарът, от двете страни на който имаше още свещи и две дърворезбовани и позлатени платформи, на които сигурно стояха свещениците на Белия Христос по време на молитва. Сега бяха заети от няколко дузини придворни, монаси и бюрократи. Напомниха ми за селяните, които по пазарите се тълпят да видят по-добре изпълнението на жонгльорите. Не свалиха поглед от Михаил и Константин, докато двамата прекосяваха черквата към олтара.
— Искам убежище от манастира — пискливо извика Михаил Стигна до олтара и се обърна към монаха, застанал малко пред останалите.
Последва дълго, дълго мълчание, после сенките от всички страни на черквата помръднаха. Покрай стените, осъзнах, се бяха скупчили хора. Чакаха, по трима или четирима един зад друг, тихо — дали от уважение, или в засада, не разбрах. Сега издадоха нетърпелив, гневен ропот. Присвих очи и видях, че няколкостотин от жителите на Константинопол вече са в черквата. Трябва да им бяха казали или се бяха досетили, че бившият василевс и чичо му ще се отправят насам и ни бяха изпреварили.
Михаил ги чу, хвърли изплашен поглед назад и пристъпи още крачка към олтара.
— Убежище — почти изпищя той. — Имам право на убежище. Пак се надигна гневен ропот. Михаил рухна умолително на колене и сграбчи покривката на олтара. Чичо му пристъпи към него, но остана прав.
— Имайте срам от божия храм! — извика Михаил.
Тогава от тълпата излезе един мъж, видимо дребен служител, очевидно говорителят на хората.
— Ще бъдеш съден за престъпленията си — започна той, но Михаил бързо го прекъсна:
— Как смееш да ми говориш така?
Очевидно бе забравил, че се предполага да е скромен монах. Огледа се и видя двама ни с Халфдан.
— Стражи — заповяда с разтреперан от страх глас, — пазете ме от този луд.
Халфдан направи няколко крачки напред и застана между подплашения василевс и предводителя на тълпата. Аз го последвах, мислейки си колко абсурдно е двама мъже да служат за щит. Но поне за момента присъствието ни си каза думата. Тълпата се отдръпна и за мое облекчение видях от главната порта да влиза Селус. След него крачеше делегация придворни.
— По волята на императрица Зоя — обяви високо Селус, — нося заповед за задържането на техни величества Михаил и нобелисимуса. Те ще бъдат отведени в двореца за справедливо разглеждане на делата им.
— Ще се измъкнат със сладки приказки. Да се разправим с тях сега — извика гневен глас.
Тълпата се размърда и приближи. Чух как Михаил изскимтя от страх.