Исках да отвърна поглед, но бях твърде ужасен да го направя. Палачът пристъпи напред и умело притисна върха на желязото към дясното око на Константин. Тялото на мъжа се изви в агония и почти в същия миг желязото порази и лявото му око. При всяко движение се чуваше тихо съскане. Константин се превъртя с притиснати към невиждащите си очи длани и агонизиращо изстена. Помогнаха му да се изправи и някой бързо върза около главата му копринен шал. Видях как двама придворни, сами ридаещи, подхванаха нобелисимуса.
Екзекуторът сега се обърна към Михаил, който се мяташе в ръцете на двамата варанги и пелтечеше от ужас. Беше се изпуснал и на туниката му имаше петно. Палачът кимна да положат бившия василевс по гръб на земята. Двамата варанги натиснаха Михаил на колене и извиха тялото му назад. Михаил продължаваше да маха с ръце и да се извива в опит да се отскубне. Още двама от мъжете на Харалд коленичиха, хванаха краката му и ги притиснаха към паважа. Варангите, които държаха ръцете му, ги издърпаха встрани, после притиснаха в китките, и го приковаха под формата на кръст.
Виковете на Михаил се извисиха до отчаян писък. Палачът пак нагорещяваше желязото и леко раздухваше въглените. Когато се приготви, тихо приближи разпънатия василевс и без да си прави труда да закрепи главата му, бодна два пъти с пламтящия ръжен. От гърлото на Михаил се надигна стон, който изплющя като ужасяващ вой.
Палачът отстъпи, все така с безизразно лице и варангите отпуснаха хватката си. Михаил се сви на хлипащ вързоп с увити около главата му ръце. Придворните му милостиво го изправиха и отведоха. Тълпата, смълчала се пред ужасяващото наказание, се отдръпваше, за да ги пропусне.
Глава девета
Като подхванат от огромна вълна кораб, империята на ромеите се олюля, едва не се преобърна. През дните, които последваха ослепяването на Михаил и чичо му Константин, из цял Константинопол имаше брожения. Гражданите се питаха дали е възможно две възрастни жени да управляват империята. Бюрократичната машина със сигурност щеше да се запъне и в крайна сметка да спре. Чуждите врагове щяха да се възползват от шанса да нападнат границите на империята. Ще последва гражданска война. Но дните минаваха, без да се случи нещо катастрофално и напрежението постепенно отслабна. В архива, по трибуналите и различните кабинети на властта работата се върна към обичайното си русло. И все пак не всичко бе като преди. По време на въстанието тълпата бе нахлула в двореца. Повечето търсеха какво да плячкосат, но в една малка, но мотивирана групичка се бяха насочили към архивите и както откриха служителите на хазната впоследствие, бяха изгорили данъчните отчети.
— Симеон Лихваря ни го подсказа — каза ми Халдор в казармата, когато отново поехме задълженията си. — Съмнявам се, че Харалд щеше да се сети сам, но Симеон ни изнамери в суматохата и обясни къде да открием документите. — След което през смях добави: — Това, разбира се, значи, че сега няма доказателства срещу обвинените в съучастие с бирниците.
— Изненадан съм, че сте намерили време да изгорите архивите и да изпълните и заповедта да арестувате Михаил и нобелисимуса.
— Време имаше предостатъчно — каза Халдор. — Сестрите императрици с часове спориха какво да правят с бившия василевс. Зоя искаше да го прати в затвор, след което да бъде съден. Теодора обаче беше за това да бъде ослепен, и то колкото се може по-скоро.
— Трябва да е било обратното. Теодора е, или поне беше, монахиня.
— Не — каза Халдор. — Теодора беше кръвожадната.
Измърморих нещо, че християните, особено монасите и монахините, се предполага да вярват в прошката и милосърдието. Същата вечер, от другата страна на Галата, Пелагея бързо поправи заблудата ми.
— Още ли не разбираш, Торгилс? Опре ли се до преследването на властта, нищо не може да спре истински амбициозните. Виж Аралт. Ти толкова го цениш и всячески му помагаш. И все пак той няма да се спре пред нищо, за да постигне амбициите си и един ден може да съжалиш, че си му бил предан.
Хрумна ми, че Пелагея ревнува от Харалд.
— На следващия наряд огледай хубаво двете императрици, заради мен, става ли? — рязко смени темата тя. — Ще ми е интересно да чуя мнението ти.
Изпълних молбата ѝ и на следващото заседание на върховния съвет в Златната зала се постарах да застана точно до императорския трон. Сега те всъщност бяха два, този на Теодора бе дръпнат леко назад, знак, че тя е по-малката сестра. Видях, че дворцовият протокол се е пригодил учудващо добре към новата подредба. Както обикновено присъстваха висшите държавници, облечени в официалните си роби от брокат и коприна, и със символите на властта си. Най-близо до императриците бяха любимците им, зад тях министрите. Следваха нов кръг сенатори и патриции и най-далеч, група високопоставени държавни служители. Сред тях разпознах Селус, който съдейки по туниката в зелено и златисто, сега бе старши служител в архива.